Как Краси Москов видя Катар 2022? Да започнем с домакина. Какво ни предложи Катар?
Предложи ни световно първенство, което може да бъде сравнено с това, да идеш на театър в мола.
Това, разбира се, не е задължително лошо. Много хора биха ходили дори на църква в мола, ако там има такива.
Церемонията на откриването се опита да ни припомни една фундаментална истина – парите не са най-важното нещо. Особено ако ги имаш в излишък.
Организаторите се опитаха да ни внушат, че трябва поне за месец да забравим за различията си, което поне на мен ми звучеше като „Ние тук убиваме всички инакомислещи, ама хайде на вас да не ви пука в следващия един месец! Вижте какви хубави стадиони имаме!“
Стадионите, впрочем, наистина бяха хубави. Те бяха построени за рекордно малко време и срещу рекордно много загубени човешки животи. Виден катарски шейх обяви, че последното било нещо нормално. Смъртта била естествен процес. Кое не е така?
След първенството всички тези печални съоръжения ще имат само една функция – да красят кокетната държава над повърхността ѝ. Под повърхността ѝ я красят петролните залежи.
Всъщност, всички без един – Стадион 974, изграден от 974 корабни контейнера, беше разглобен веднага след последния от седемте мача, изиграни там.
Но това далеч не е най-невероятната история относно стадионите в Катар. Лично за мен много по-впечатляващо беше как за стадион с капацитет 40 000, организаторите обявяват посещаемост от 46 000, а на телевизионните екрани в далечна България ясно се вижда, че поне 15% от седалките са празни.
По трибуните на тези стадиони беше не по-малко интересно
Първенството в Катар ще бъде запомнено с изобилието от екзалтирани фенове, които видимо нямат нищо общо с държавата, чийто фланелки са облекли и чиито знамена развяват.
По-подозрителните биха казали, че това са ниско платени пакистанци. По-наивните вярват, че това просто е магията на футбола.
Истинските почитатели на латиноамериканските и особено на африканските отбори някак наистина успяха да създадат атмосфера като за световно. Тези от Европа и Северна Америка очаквано бяха много по-малко от обикновено.
Някои от тях бойкотираха заради страната домакин. Други се дразнеха от забраната за употреба на най-футболните напитки.
Скандалите на Мондиала в Катар в „Топ 5 с Дани и Данчо“ (видео)
Що се отнася до съдийството в Катар, другата звезда беше системата ВАР
Новата, супер-мега-гига иновативна система за видеоконтрол за пореден път ни потвърди нещо, което ние много добре си знаем. Не е важно дали системата е прецизна, важно е кой и как оперира с нея.
В това се уверихме още в първия ден от първенството, когато така и не разбрахме защо беше отменен гол на Еквадор срещу Катар.
Отмененият гол на Аржентина срещу Саудитска Арабия и признатият гол на Япония срещу Испания си бяха чисто и просто леко дразнещи азиатски подаръци.
Относно играта, не знам вие какво мислите, но лично за мен световното в Катар беше много силно.
Това не е особено изненадващо, понеже то хвана, така да се каже, футболистите в тяхната топ форма, тъкмо изиграли по двайсетина състезателни двубоя и преди да дойде голямата умора, характерна за юни.
С малки изключения, мачовете в групите бяха на ниво, средната резултатност беше много добра – 2.5 гола на мач, а имаше и няколко истински шедьовъра – примерно, мачовете Камерун – Сърбия, Корея – Гана, Германия – Япония.
Освен това, не помня досега на световно първенство да съм виждал толкова много пропуснати дузпи. В мачовете в групите процентът на вкараните беше едва 58.
Осминафиналите в още по-голяма степен затвърдиха случилото се в групите, като Япония и Испания направиха вероятно безпрецедентните три пропуска от бялата точка и това наложи да си съберат багажа. Резултатността в осминафиналите беше 3.5 гола на мач, което е най-високата стойност, откакто на първенствата има такава фаза. Основните причини за това бяха мачовете Бразилия – Корея и Португалия – Швейцария.
