Днес се навършват 25 години от паметната дата 4 февруари 1997 г., която бележи развръзката на политическата криза в България, последвала след протестите срещу управлението на правителството на Жан Виденов.

Тогава номираният за премиер от управляващата БСП Николай Добрев заедно с избрания два месеца по-рано председател на партията Георги Първанов, връщат мандата за съставяне на ново правителство на току-що встъпилия в длъжност президент Петър Стоянов. Това действие слага край на политическата криза, влязла в остра фаза, след като БСП губи президентските избори и отприщена след щурма над парламента на 10 януари 1997 година.

Към онзи момент България е на ръба на гражданска война, в условията на тежка политическа, финансова и икономическа криза. Страната е обхваната от масови протести и демонстрации. Стотици хиляди българи са по улиците, защото инфлацията е чудовищна, а магазините – празни. Ситуацията е сложна и турболентна и изисква бързи и смели решения. Тук безспорна е ролята на новоизбрания президент Петър Стоянов, който по-късно ще сподели “Това е най-тежкият миг в живота ми”.

На 28 януари току-що встъпилият в длъжност държавен глава, задължен от Конституцията, дава мандат на БСП за съставяне на второ правителство. Но публично призовава няколко пъти социалистите да се откажат.

Въпреки това на 4 февруари 1997 г. в 11:50 часа Георги Първанов и Николай Добрев носят на “Дондуков”2 папка със състава на новия кабинет. С министър-председател Николай Добрев. БСП не само не се отказват, а искат съставянето на второ правителство. Съгласно Конституцията, вземе ли тази папка, президентът е длъжен да я внесе в Народното събрание, където социалистите имат пълно мнозинство. Петър Стоянов отказва да вземе папката и свиква незабавно Консултативен съвет за национална сигурност. По време на Съвета БСП са принудени да се откажат от мандата и в 18:50 вечерта президентът обявява това решение.

Така се отваря пътят за предсрочни парламентарни избори, които по-късно са спечелени от СДС.

В тази безпрецедентна ситуация Петър Стоянов демонстрира политически кураж, бързина на реакцията и умение за поемане на отговорност. На него именно принадлежи определена част от заслугите за запазване на гражданския мир във взривоопасната политическа обстановка. При нея БСП трудно отстъпва властта. Той бърза и да предпази нацията от големите очаквания, призовавайки да бъде затворена “фабриката за илюзии”. Да “приземи” българина при прехода към гражданско общество и пазарна икономика, за да не бъдат големи очакванията, а резултатите – разочароващи.

Отбелязваме 25 години от събитията на 4 февруари 1997 година