Как работят българските дилъри на лекарства?

През последните седмици се вихри скандал около злоупотребата с лекарства у нас. Слабият контрол върху паралелната търговия на скъпи медикаменти прави българската здравна система удобна за източване. Губещи са не други, а самите пациенти.

Надя Митева има изкуствени стави на коленете и бедрата. Покрай горните прешлени на врата й вървят метални жици, за да го стабилизират. Когато говори, тя натиска червен бутон върху тръба в гърлото си, сложена по време на скорошна операция на гласните струни.

НАД 90 МЛН. ЛЕВА СПЕЧЕЛИЛИ ИЗМАМНИЦИТЕ, КОИТО ИЗНАСЯЛИ ЛЕКАРСТВА ЗА ОНКОБОЛНИ

„Това са съпътстващи щети от ревматоидния артрит“, казва тя.

Само едно нещо пази от жестоките болки от артрита Митева, която е секретар на местното читалище в южното българско селце Сладун, край Свиленград, и то е седмичната й инжекция от имунопотискащия медикамент РоАктемра. Без него, тя е в агония.

"Болката те разкъсва отвътре“, казва 44-годишната Митева. „Понякога просто ти се иска да разкъсаш кожата си“. Три пъти тази година проблеми с доставките водят до това, че тя не успява да купи РоАктемра от най-близката аптека, която получава лекарството, намираща се 80 километра с автобус в Хасково.

Обикновено на аптеката й трябват 24 часа, за да го достави. Но цели 43 дни през пролетта, 36 дни през лятото и 8 дни в късната есен, поръчките не пристигат. Всичко, което Митева може да направи и да чака пристигането на лекарството и да търпи.

Тя не е единствената, лишена от лечение. Според Асоциацията на пациентите с ревматологични заболявания недостигът на РоАктемра засягат аптеките и в други южни градове като Димитровград, Стара Загора, Казанлък и Панагюрище. „Някои хора имат постоянни проблеми с намирането на лекарството си“, казва Боряна Ботева, президент на асоциацията, която подкрепя 30 000 души с ревматологични заболявания в България.

РоАктемра е само един от дузината медикаменти, за които здравните експерти казват, че изчезват от аптечните рафтове в България, след като посредници ги взимат, за да ги продадат в други страни от Европейския съюз на печалба.

Подобни дистрибутори са дилъри на лекарства от нов тип. Те се специализират в патентовани медикаменти, като печелят от ценовата разлика отвъд границите. Според правилата на ЕС за свободното движение на стоки и услуги, тази дейност е изцяло законна.

Тя е известна като „паралелна търговия” и ето как работи.

Оторизирани дистрибутори внасят лекарствата от мултинационалните производители в страни като България, Гърция или Португалия, където цената им е сравнително ниска и се определя от стандартите, използвани от националните органи.
След това те изнасят част от медикаментите – обикновено около 10 на сто – към страни като Германия, Великобритания или Холандия, където лекарствата струват много повече.

Дистрибуторите препакетират лекарствата с етикети на езика на новия пазар, продават ги на по-високи цени и прибират печалбата в джоба си.

Повече от 320 дистрибутори са оторизирани да извършват паралелна търговия от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
Докато много от страните взимат мерки, за да предотвратят липсите на лекарства на вътрешния си пазар заради паралелните търговци, които изнасят медикаментите към други страни от ЕС, България има едни от най-слабите възможности за контрол, казват здравни експерти. 

Смущенията стават още по-големи в сенчестата част на българския паралелен пазар на лекарства като измамите и кражбите отхапват част от доставките, разкрива разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN). BIRN разкри оживена незаконна дейност, която източва медикаментите от здравната система, в която участват от безскрупулни фармацевти до криминално проявени, които дебнат онлайн групи в подкрепа на пациентите, за да купуват лекарства.

В същото време, официални представители от здравната сфера казват, че някои болници вероятно фалшифицират данни, за да напомпат количествата лекарства необходими за скъпите лечения на онкоболни пациенти и да създадат излишъци от флакони на ценните медикаменти, които след това да бъдат препродадени. Властите казват, че лекарствата, придобити чрез подобни схеми, почти сигурно се реекспортират в чужбина.

Още интересна информация по темата вижте ТУК.