Писмо от наш зрител, блъснат на пешеходна пътека: "Децата ми час по-скоро трябва да се разкарат от тук"

"Децата ми час по-скоро трябва да се разкарат от тук. Като родител ще им съдействам с каквото и както мога, но не искам да живеят в Мизерландия." Това ни пише един възмутен човек, който е бил блъснат на пешеходна пътека, а шофьорът, предизвикал това, е бил оправдан. Представяме ви целия разказ на пострадалия и емоционалната му история без редакторска намеса:

"Потресен съм. Отвратен съм. Втрещен съм. Възмутен съм. Чувствам се омерзен и омърсен. Възможно ли е това? Или по-скоро как е възможно ? Това реалността ли е или някаква скапана постановка? Не, това не може да се случва в България, но може в Мизерландия. България отдавна е само историческо понятие, но виж, Мизерландия е тук и сега.

Вижте още: Пътни нарушения в сайта на Господарите

Днес, 25 април 2016 г. стана невъзможното, стана невероятното, случи се абсурдното, случи се нещо, което, ако някой ми беше казвал, че е възможно, па даже и на теория, щях да му се изхиля с глас и да му кажа, че е мръднал. Днес, останах без думи, останах сразен и буквално разпилян. Още не мога да се съвзема и окопитя, че това се е случило. Но малко факти преди всичко.

1. На 1 октомври 2013 г. на път за работа на бул. "Копенхаген" в столичния ЖК "Дружба", на пешеходна пътека и вече пресякъл половината и повече платно, една Зафира буквално ме помля и ме натроши като солета.

2. Счупени два прешлена на гръбнака, двойна фрактура на крайник. Е, аз също я понамачках тая Зафира, а и стъклата и потроших, така че и тя не се отърва съвсем безболезнено, де.

3. Събиране на пари за железа и не само. Дарителски акции и множество други подкрепи. Следват тежки операции и коване на костите и там каквото трябва да се кове. Апропо, операцията на гръбнака я извърши същият, онзи доц. Станчев, който наскоро брутално го пребиха и едва не го убиха, но комай го ослепиха, поне с едното око. Та той поне ме спаси от парализата.

4. Шофьорът е карал с почти 50 км в час, при разрешени до 30 км. в час при наличие на пешеходна пътека.

5. Шофьорът живее в "Дружба", така че много добре знае за тази пешеходна пътека, която след инцидента беше повдигната, така че колкото и нескромно да звучи и аз с нещо допринесох за добруването на дружбенци.

6. Да спомена, че се придвижвах с бял бастун, което си е записано и в правилника за движение по пътищата и в съответния закон. В момента на удара според автотехническата експертиза, съм бил минал между 4,2 и 4,8 метра от пътното платно.

7. Полицията и следователите си свършиха перфектно работата и делото отиде в съда без забавяне. Но там започнаха едни отлагания, защото подсъдимият все намираше пролуки да не се яви. Месец и нещо след като ме помля са му открили тумор в главата, обстоятелство, около, което адвокатът му щеше да гради цялата си защитна теза и всички увъртания. Носеха болнични и не знам още какво. Веднъж даже, донесоха болничен, че е болен от бронхит и е на домашно лечение. Съдийката много се зачуди, но пак отложи делото. Като казвам, носеха, имам предвид адвокатът и жената на подсъдимия. Той самият, никакъв не се мяркаше, с изключение на веднъж, когато пък адвокатът му не дойде. Театърът беше пълен.

8. Но, когато при поредния опит да стартира процесът, адвокатът му представи някаква служебна бележка, че е в командировка, тогава съдийката побесня и чак тогава нареди принудително довеждане.

9. Казах ли, че подсъдимият е вече осъждан?

10. Доведоха го принудително и делото започна.

11. Аз бях повече от спокоен, защото изцяло справедливостта беше на моя страна.

12. Но, когато си спокоен, означава, че нещо не е наред. Та и сега така. Адвокатът му успя да внуши, че туморът на подсъдимия най-вероятно има връзка с инцидента. Беше назначено вещо лице, ако не се лъжа някой си д-р Николов, който не отбеляза нито един факт, но изцяло говорейки за вероятности и възможности, и как било в медицинската литература, успя да внуши на съда, че подсъдимият е имал забавени реакции по време на инцидента.

13. Съдийката назначи тройна експертиза, но другите лекари излязоха със становище, че той е разбирал и съзнавал изцяло действията си. Но същият Николов, продължи да твърди, че реакциите му са били забавени от тумора, който, припомням, че е открит след инцидента.

14. Оказа се също, че подсъдимият през цялото това време - повече от две години и половина си е шофирал, тоест не му е била отнета книжката.

15. Тук идва повече от логичния въпрос: Защо след като има забавени реакции, столицата не е осеяна с трупове след като той продължава да шофира?

16. Онзи доктор, без да е офталмолог, говори за влошено зрение и прочее небивалици.

17. Съдийката се оттегли и след това произнесе присъдата, а именно, че досегашният подсъдим е невинен.

18. И тя, съдийката не е виновна, тя едва ли не извинително каза, че е принудена да произнесе тази присъда. Вярвам й, така беше. Това вещо лице и безгръбначната прокуратура буквално казаха: "Оправдай този индивид, какво тук значат някакви си гръбнаци и крайници, които формират някаква жалка средна телесна повреда?"

19. Моят адвокат е Галина Дойчева от Българска асоциация на пострадали от катастрофи с председател Владимир Тодоров, който след инцидента оказа логистично съдействие и дори ме посети лично и, който съвсем скоро ще потърся, защото след като такива очеизвадно-кристални дела се опорочават, какво остава за сложните?

20. Естествено, че ще обжалвам, но такова извратено развитие е възможно само в Мизерландия.

Още съм в шок. Такава наглост, такова безочие и такава кретения, просто нямам думи. И уважаеми г-н Цацаров, ако Вие сте доволни от Вашите подчинени, то те на мен ми демонстрираха тотална некадърност, да не кажа нещо друго.

Вие, г-жо Захариева и Вашите подчинени, показвате, че нямате възможност да съдите справедливо, защото тази съдийка наистина показа дух и желание за справедливост, но не й бе дадена възможност за това.

А Вие, г-н Москов, докарахте нещата до там, че такива лекари като д-р Николов, да срамят лекарската професия и да преобръщат справедливостта в нищожност. Дано да сте доволен поне Вие, защото хората няма как да сме доволни. Добрите лекари, добрите специалисти вече ги няма.

Далеч съм от мисълта и тезата, че уважаемото вещо лице само от некадърност толкова настойчиво внушаваше на съдийката, че новоизлюпеният "невинен" е имал забавени реакции и затова ме смля. Знам каква е работата, а вероятно всички в залата знаеха, но това е положението, както се казва. Кой... ..., тя се ожени, тоест исках да кажа - присъдата е произнесена.

Днешният крещящ пример за антисправедливост окончателно затвърди и направи увереността ми непоклатима, че децата ми час по-скоро трябва да се разкарат от тук. Като родител ще им съдействам с каквото и както мога, но не искам да живеят в Мизерландия. И не, че във Великобритания, Дания, Холандия, Швеция, Германия, Франция, Канада, Щатите и прочее, няма мизерия и помия, има, но има и друго освен мизерия и помия, за разлика от Мизерландия, в която само това има. Тоест, ако имат късмет и шанс биха могли да живеят извън помията и мизерията. Но останат ли тук, ще живеят сто процента в мизерията и помията. Защото децата ми много изкъсо проследиха целия процес. Е, какво да им кажа сега? Да, знам какво ще им кажа. Ще им кажа, че България е била великолепна държава, но тази територия сега е само българска територия върху, която понастоящем се е настанила Мизерландия, която няма нищо общо със славната българска държава, че тези мижитурки, които я управляват са едни жалки парвенюта и слуги на мизерията и помията."