След излизането на доклада на Европейската Комисия за върховенството на закона в страните членки, управляващите у нас го разчетоха по своему. „Положителен“ и „обективен“ са двете опорни точки, които освен че слушаме от години (дословно същите), не са и много точни. Това ще разбере човек, ако се зачете малко по-внимателно в документа.
Там някъде между редовете, облечени в меки дипломатически фрази, с любезна усмивка, но твърд тон се посочват проблеми като отчетността на главния прокурор, непрозрачността в собствеността на медиите, атаките над журналисти, общественото доверие в правораздавателната система.
Поначало проблемът не е, че има такъв доклад или колко години го получаваме; проблемът не е и в пълната липса на реформи, защото такива все пак, криво-ляво има; проблемът е, че от години ни се посочват едни и същи конкретни недъзи, които се задълбочават и за които не се прави нищо.
Да, реформите са бавен процес, но кой би казал, че медийната среда е по-здравословна и свободна днес, за разлика от преди няколко години? Кой би казал, че собствеността на медиите е по-прозрачна и несвързана с политиката!? Кой би твърдял, че по тези теми има малък прогрес, а не стремглава деградация!? Впрочем докладът обръща внимание и на това, че лобизмът не е нещо по принцип лошо, но в България е нерегулирано, което означава случващо се по презумпция задкулисно.
Общественото доверие в институциите и конкретно в правораздавателната система няма даже да го коментираме. Работата е там обаче, че не вярваме на институциите, а после избираме едни и същи хора да ги администрират. Гледай ти – екзистенциална главоблъсканица!
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!