Източник: Svobodnaevropa.bg
Съществува пряка връзка между финансовите интереси на депутата от ДПС Делян Пеевски, действията на главния прокурор Сотир Цацаров и бившия председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева. Тя се изразява в неслучайното разпределяне и решаване на множество ключови дела в близкото минало.
Това се твърди в сигнал на уволнената търговска съдийка от СГС Румяна Ченалова, изпратен до Европейската комисия (ЕК) още през февруари 2015 г. – около два месеца преди публичния ѝ арест и повдигане на обвинение.
„Известна ми е постоянна (ежеседмична) връзка на председателя на СГС (Янева - б.а.) с депутата Делян Пеевски, както и връзката на последния с главния прокурор на РБългария. Срещи, свързани с разпределението и решаването на определени дела. Така, по делата, известни като „КТБ", „ТВ7“, „Болкан нюз“, „Петрол“, „ТЦМ“ и други, председателят на съда предявяваше определени искания на Д. Пеевски, използувайки зависимостта на съдиите, на които са разпределени – висящи дисциплинарни производства, факта на командироване, предупреждения за „някакви“ проверки на съответните съдии от ДАНС с обещания за покровителство от Пеевски и главния прокурор, вкл. ползуването на адвокат – посредник, който контактуваше с адвоката на Пеевски, представян като Сашо (Александър Ангелов - б.а.)“, пише в документа, с който Свободна Европа разполага.
Ченалова посочва като пример за подобно режисиране на дело производството по несъстоятелност на фалиралата през 2014 г. КТБ: „Разпределението на делото беше неслучайно, включително изборът на квесторите на КТБ и изборът на синдик. Лично от Янева и посредника знам, че интересът на Пеевски е, чрез производството по несъстоятелност на КТБ, имуществото на банката да бъде изкупено на безценица от Пеевски, както и че действията по образуваното наказателно производство са извършени под ръководството на главния прокурор в изпълнение плана на Пеевски“.
Потърсена за коментар, Ченалова потвърди пред Свободна Европа, че е изпратила такъв сигнал на Брюксел, но оттам не е последвала никаква реакция. Това се е случило в разгара на серията от дисциплинарни производства, образувани срещу нея от Висшия съдебен съвет (ВСС) заради действията ѝ по делото за обявяване в несъстоятелност на фирмите „Белведере дистрибуция“ и „Домейн Менада“. Казус, довел до уволнението на съдийката през ноември 2015 г.
Междувременно, докато ВСС правеше пълна проверка на дейността ѝ като съдия, същата година прокуратурата образува срещу Ченалова няколко разследвания и дори я обяви за издирване, за да се стигне и до ареста ѝ. Част от разследванията бяха прекратени още в досъдебна фаза, а единственото, стигнало до съда, бе връщано на няколко пъти за отстраняване на пропуски и неясноти в обвинителния акт.
В крайна сметка то бе прехвърлено от СГС в спецсъда, който му даде ход чак през август 2018 г. Въпреки че разследващите така и не изпълниха инструкциите да коригират обвинителната си теза за престъпление по служба и съставяне на документ с невярно съдържание.
Въпросното дело бе внесено в СГС в началото на декември 2016 г., около година след като Ченалова се оказа в една от главните роли на т.нар. афера „Яневагейт“. Скандалът бе провокиран от серия записи на разговори между нея, Владимира Янева и адвокат Момчил Мондешки, публикувани в сайта „Биволъ“. Те описваха влиянието на премиера Бойко Борисов във ВСС и конкретните му взаимоотношения с Цацаров, на когото бил наредил Янева да бъде „опраскана“ заради аферата „Червей“.
През този период самата Ченалова на няколко пъти потвърди официално, че е присъствала на въпросните разговори и съдържанието им е автентично. Янева заяви пред ВСС, че не ги помни, но е сигурна, че записите са манипулирани. Мондешки пък неглижира записите, описвайки ги като опит за изнудване на политици и магистрати. Затова прокуратурата и ВСС отказаха да се занимават с тях по същество, позовавайки се на експертиза, че аудиофайловете са монтирани.
Успоредно с тази хронология, Ченалова изпраща на европейските институции още писма, в които твърди, че заради разкритията ѝ по „Яневагейт“ тя е станала жертва на репресия от страна на ВСС и прокуратурата, подкрепяни мълчаливо от правителството и парламента.
„Очевидно е нежеланието на всяка от властите да изясни фактите и да потърси отговорност на замесените в случая висши политици и магистрати. В същото време главният прокурор ръководи създаденото не по силата на закон, а по споразумение между него, министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС звено „Антикорупция“, което веднага след като публично огласих, че такива разговори са проведени, ми повдигна ново обвинение, а ВСС ме уволни“, пише Ченалова до Брюксел през ноември 2015 г.
В момента тя обжалва уволнението си пред Върховния административен съд (ВАС), който го потвърди на първа инстанция. Петчленен съдебен състав обаче отмени това решение и го върна за ново разглеждане заради липсата на мотиви.
Засега единствената реакция от ЕК на писмата на Ченалова гласи, че комисията „може да се намеси само ако е засегнат въпрос, свързан с правото на ЕС“. А в случая с „Яневагейт“ и последвалото бездействие на българските власти „не изглежда проблемът, който представяте, да е свързан с прилагането на законодателството на ЕС“.
Източник: Svobodnaevropa.bg
