Разрухата в много от къщите – паметници на културата се дължи на факта, че огромната част от тях са частна собственост. В съвременното общество частната собственост е неприкосновена и това е един много сериозен въпрос, свързан с опазването на културното наследство, откъдето произтича същинският проблем. Това беше основното оправдание на министъра на културата Боил Банов в отговор на публикувания в сряда одит на Сметната палата, който установи драстични пропуски в опазването на сградите-паметници на културата.
"Има една част собственици, които са злонамерени и търсят разрухата. Но искам да кажа, че и да се срути една къща, тя трябва да бъде възстановена, както е била. Много сме консервативни в това отношение", заяви Банов. Одитът на Сметната палата обаче констатира сериозни нередности на много нива. На първо място, около архитектурното наследство цари пълна документална каша. Законът за опазването на паметниците на културата не само не се прилага, но и девет години не са му разработени поднормативните актове за воденето на статистиката и осъществяването на контрола върху състоянието на недвижимите ценности.
Цари бехаберие от страна на Министерството на културата, общините и частните собственици на културни паметници, които са оставени на милостта на времето. Крайно недостатъчно са отпусканите от държавния и общинските бюджети средства за поддръжка и съхраняване на тези имоти публична собственост, но и не се ползва законовата възможност за ипотекирането им с цел ремонт или реставрация, са само част от констатациите на одита, който е за периода януари 2015 г. - 30 юни 2018 г
Проблемите били стари и сложни
Боил Банов обясни, че проблемите в опазването на ценните сгради, които трябва да се решат, са 50- годишни и затова нещата са толкова сложни. Министърът коментира съдбата на Царските конюшни и каза, че това е един от лесните случаи, защото собствеността е държавна, общинска и частна. По отношение на Двойната къща министърът обясни, че има съгласуван проект отпреди години. "В новата сграда, собственикът ще трябва да имплементира двете основни видими фасади на сградата, както му е съгласуван преди години проектът", посочи Банов. На въпрос на БГНЕС какво се случва с къщата, в която е живял министър-председателят Иван Гешов на ул. "Патриарх Евтимий" 7, Банов каза, че наскоро тя е била проверена от техни инспектори. "Собствениците имат някакви съгласувани проекти за надстрояване с имплементиране.
Сградата няма да се събаря. Фасадната стена остава и се гради нагоре. Има срокове затова, но в момента там не може да се работи заради метрото. Ще прегледаме проектите и ако има забележки по тях, ще върнем назад", каза в отговор министърът, като добави, че е готов да направи ново обществено обсъждане, в което хората да кажат какво искат да се случи с къщата. За къщата-музей на Пейо Яворов министърът посочи, че и Столична община, и Министерството на културата са готови да я откупят, но преди това трябва да се изясни всичко, свързано с нея, защото тя на няколко пъти е ипотекирана и препродавана.
Ще се облекчи ипотекирането на паметниците на културата
Министър Банов обяви, че за да могат да се ипотекират сгради-паметници на културата, трябва да се направят законодателни промени с цел процедурите да бъдат улеснени, защото сега те са тромави и отнемат по 10 години, докато се пристъпи към реални действия. Идеята е срокът да се скъси и към ипотека да се преминава след няколко месеца. "Очакваме да бъде внесен официално проект за промяна на Закона за културното наследство от Сдружението на общините, защото те са изпълнителите. Ние подкрепяме с две ръце една промяна, за да направим тази процедура много по-опростена и ясна", каза още Банов.
Правени са много проверки
По отношение на твърденията в одита на Сметната палата, че Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културното наследство са извършили малко проверки, Банов каза, че това не е така. По думите му са направени доста проверки, като има случаи, в които един обект е проверяван по 7-8 пъти. "Искам да благодаря на Сметната палата. Мисля, че нашите екипи работихме много усърдно с тях – в крайна сметка общата цел на всички беше да охарактеризираме средата и възможностите за решаване на дълготрайните проблеми", каза Банов и добави, че предстои институтът да се премести на първия етаж в министерството, като по този начин ще се подобри комуникацията и засили контролът. Банов подчерта, че архивът ще бъде дигитализиран, както и че ще се направи регистър на сградите.
Бюджетът за културното наследство е увеличен
"Откакто работим с екипа ми, бюджетът за паметниците на културата е увеличен повече от два пъти. Бюджетът за опазване на културното наследство вече за втора година е увеличен от над 3 млн. на близо 7 млн. лв. А откакто аз и моят екип работи в Министерството на културата, бюджетът за паметниците на културата също е увеличен повече от два пъти. Повишихме заплатите на служителите", посочи Банов и добави, че стратегията му за набавяне на хора в работата по паметниците на културата е дигитализацията.
"Не можем да се върнем във филма "Опасен чар" и да сложим на всеки паметник на културата милиционер. Така че, стратегията е дигитализацията и адекватното заплащане", заяви Банов и поясни, че няма как да бъдат назначени 19 000 служители, които да се грижат за паметниците на културата, какъвто е техният брой. Банов припомни, че стратегията за култура, която включва културното наследство и опазването му, вече е публикувана в сайта на министерството.
Източник: Мediapool.bg
