Хакери изнудват хиляди българи в интернет с фалшиви порно записи. Вече има множество сигнали от потребители във форумите и социалните мрежи.
Атаките се осъществяват чрез имейли, в които измамниците твърдят, че имат компрометиращ секс запис на жертвата си. Те, разбира се, искат пари, за да не го разпространят, разказва Нова тв.
В началото на месеца Милена Димова получава имейл, в който й съобщават, че компютърът й е атакуван от хакери. Твърди се, че е наблюдавана през уеб камерата и дори, че са правени записи докато гледа порно в интернет. "Заснехме ви, че извършвате някакви сексуални действия и това клипче ще го разпратим по всички сайтове, ако не изпратите пари. Това не ме притесни, защото не съм давала никакви поводи", коментира Милена Димова.
Уж-хакерската атака се оказва популярна спам кампания, която достига и до хиляди български потребители в интернет, разказват киберекспертите.
Друга жена, Маргарита Радославова, също е сред мишените на измамниците.
А за да звучи правдоподобно - имейлът съдържал и истинската парола на мишената. "Те никога не са влизали в него и в момента можете да имате нова парола, но когато ви покажат стара, е достатъчно да ви убеди, че са влизали във вашата пощенска кутия. И ти, изпадайки в шок, си готов да споделиш пари или други "услуги", за да можеш да се отървеш", коментира експертът по киберсигурност Борислав Сестремски.
Оказва се, че паролите изтичат от масиви с наши регистрации в други сайтове или социални мрежи, които са по-малко защитени.
"Тези масиви наброяват милиони, доближават се до милиард с уникални имейли и пароли от тях. Изтичането става по начин, познат от много години - хакери хакват пароли на онлайн магазини, на регистрации на форуми, услуги, където сте регистрирани и ако вашият юзър нейм съвпада с паролата, която съвпада с паролата в истинския си имейл - тогава те използват тази парола, която са прихванали, за да ви убедят, че имат вашия имейл", посочва Сестремски.
"Обикновено се атакуват стари сайтове, които не са актуализирани, такива, които не криптират информацията, университетски сайтове, малки електронни магазини - например за цветя от 90-те години. Ако ние използваме една и съща парола за всеки един сайт - те най-вероятно имат паролите за нашия Facebook, за нашата поща, за нашето електронно банкиране", коментира Александър Ненов - експерт по киберсигурност.
Източник: dir.bg
