Булевард България разказва как и защо социолозите се провалиха
"Вярвате ли на социолозите?", беше един от въпросите, които "Господари на ефира" поставиха на Асен Василев преди изборите. "Да, но когато говорят с нас, не пред камерата", отговори тогава бившият служебен финансов министър.
Когато през април социолозите катастрофираха в измерването на предизборните настроения в България, никой не си представяше, че прогнозни грешки с толкова големи отклонения може да се повторят - и то само след половин година.
Е, можело.
Нито една от големите социологически агенции не позна победителя на парламентарните избори от 14 ноември - "Продължаваме промяната".
Интригата след изборите: три възможни варианта
Нито една агенция не позна разликата между първия и втория (ГЕРБ), защото никой не допусна дори хипотетично, че Кирил Петков може да изпревари Бойко Борисов.
Малцина се осмелиха да дадат вероятност, в която ПП е с +/- 1% по-висок резултат от БСП.
Нито една агенция не позна главоломния срив на Българската социалистическа партия при третите поредни парламентарни избори за 2021 г. - забележете, никой не си коригира "представителните" извадки, които без изключение показваха системно и необосновано надценяване на БСП от социолозите.
Само саботажът на "Има такъв народ" в 46 Народно събрание се случи пред очите на всички - беше практически невъзможно това да остане невидимo и за авторите на сондажи.
Но това, което нито една агенция не регистрира, е опасността "Възраждане" на Костадин Костадинов не просто да влезе в Народното събрание, а да се окаже сравнима политическа сила по тежестта си с "Демократична България".
Форсирането на подкрепа от чужбина за ДПС с над 77 000 гласа (при по-малко от 30 000 бюлетини зад граница на изборите на 11 юли) е феномен, който също връхлетя българската социология напълно неподготвена.
Това не е проблем само на гилдията. Това е проблем с обществена значимост. За втори път през 2021 г. гражданите на страната правеха своя избор, изправени пред криво, замъглено огледало, без обективна информация, на база на която да преценят рисковете и възможностите пред себе си.
Проблемът не само в това, че тълкуването на прогнозни сценарии навлиза в полето на пропагандата, щом няма база в полето на науката - и то в кампания, която преднамерено внушаваше "гигантски манипулации" на вота.
Липсващата социология е липсващата система за ранно предупреждение в едно общество, изложено на постоянно токсично облъчване с див, понякога смъртоносен популизъм.
Какви са отклоненията от последните "моментни снимки" на 8 социологически агенции, сравнени с междинните резултати на ЦИК (данните ще бъдат обновявани редовно до излизането на 100% обработени протоколи)
Какво са си казвали в щаба на ПП със социолозите, няма как да гадаем, но "ластиците" между действителния резултат и предварителните прогнозни данни за коалицията се скъсаха в лицето на някои от най-големите агенции.
Колкото и смешно да звучи, Кольо Колев и "Медиана" май са били най-близо до истината - "само" 33% е отклонението между техните предсказания и реалния дял на подкрепата за Петков/Василев. Без изключение, всички агенции са подценили масивно представянето им.
В интерес на истината, прогнозирането на чисто нов политически субект с 4-месечно публично присъствие е маневра от висшия пилотаж. Това, което социологическите таблици не казваха към 10 ноември, е, това, което аналитичните данни на онлайн-медиите показваха недвусмислено в деня за размисъл и в деня на изборите.
Трафикът от Google към статиите, в които се съдържаше информация за кандидатите в листите на "Продължаваме промяната", беше извънредно висок и стабилен през последните 48 часа - хората се запознаваха с бъдещите си народни представители в последния момент.
Неспособността да се предвидят първите две места в класирането водеше и до неспособност да се прогнозира кой ще има водеща роля при коалиционните преговори в 47 Народно събрание. БСП беше надценена от всички, дори от онези, които я нареждаха (погрешно) на трето място.
Интуицията беше вярна: ГЕРБ продължава да е нежелан партньор за властта. БСП продължава да се радва на стратегически изгодна позиция, докато губи все повече от обществения си авторитет под ръководството на Корнелия Нинова.
Социологията не видя очевидното: че изкуствените битки на Нинова с джендър идеологията и омаловажаването на Covid-19 не помага на БСП, а на "Възраждане", като нормализира тяхната платформа.
Странни отклонения има и при ДПС - обичайната практика на социолозите е да повишават леко техния резултат в предварителните си прогнози, като грешката рядко е от такъв мащаб, че да не съвпадне с окончателното им позициониране.
Ноември 2021 г. показа обратното - подценяване на партията, като при някои се виждат почти 30% отклонение между "снимката" на предварителните настроения и краен резултат.
Защо всички сгрешиха този път? Защото нито една агенция не разполага с представителна извадка, която да покрива гласовете на българите в чужбина - и за трети поредни избори това направи предварителните им сондажи безсмислени.
Опашките пред секциите в чужбина изненадаха всички на 4 април, същият феномен направи "Има такъв народ" първа политическа сила на 11 юли - сега и третият парламентарен вот отново хвана социолозите неподготвени.
Сривът на "Демократична България" донякъде беше предсказуем - особено след финалните поражения, които кандидатът за президент Лозан Панов нанесе върху доскорошните си съмишленици. Само "Алфа Рисърч" и "Маркет Линкс" са предположили, че ДБ може да вземе повече гласове от "Има такъв народ" и/или ДПС.
Данните на всички останали са толкова далеч от истината, че по-скоро може да се тълкуват като отгатване, а не обоснован извод.
Разминаванията при партиите около четирипроцентовата бариера изглеждат най-малки като пунктове - в рамките на допустимата грешка при всяко изследване.
Ефектът от тези отклонения обаче може да е фатален. ИБГНИ на Мая Манолова остана без парламентарно представителство с доста по-нисък от очаквания резултат.
За сметка на това "Възраждане" може би ще прескочи 5 процента, което не беше очаквано от нито една агенция преди 14 ноември - дори при "Екзакта", които правилно отчетоха проблема със спадащата избирателна активност в последната седмица на кампанията.
Катастрофата на социолозите
Източник: Булевард България
