Недоумението на един културжурналист от думите, вкарани в езика от речникаджиите на Института по български език. За това пише Силвия Недкова от "Площад Славейков".
Новият речник на БАН се позовава и на Захари Карабашлиев - но с роман, озаглавен „Сиво“. Може би е някой нов? Защато Карабашлиев е написал „18% сиво“.
Помните ли, че се страхувахме как ще дойде време, когато неправилният български език, налаган от медиите, ще стане по неволя официален език? Вече няма нужда да се страхуваме – това време дойде.
Запечатано е черно на бяло в новоизлезлия „Речник на новите думи в българския език“, дело на БАН и Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“. Авторитетът на тези институции изглежда безспорен. В крайна сметка, това са законодателите на езика.
И щем – не щем, ще трябва да се движим по закованите от тях в речници правила.
Ако от утре в някоя информация напиша артминистерство, вместо „Министерство на културата“, нямате право да ме съдите. Според Речника на новите думи мога и министъра да наричам „артминистър“ без проблем. Освен това спокойно мога да замествам „човек на изкуството“ с артаджия. Последното е съвсем легитимна нова дума, вкарана в речника.
Изобщо приставката „-джия“ и „-джийка“ е усилено използвана при словотворчеството.
Имаме адрелинаджия– човек, занимаващ се с екстремни спортове, семаджийка– членка на СЕМ, скатаджийка– работеща в телевизия „Скат“, гербаджийка– ясно ви е какво…
Но това е най-дребният проблем. По-сериозните са други.
На първо място – източниците, от които са взети „устойчивите“ нови думи. Най-често сред посочваните източници са медии, а най-често сред медиите се срещат вестниците „Дума“, „Земя“, „Стандарт“, „Преса“… От БАН са се доверили дори на вестник „Факел“ – Каварна. Има и странно позоваване на „Русия днес“, което едва ли е от значение за българския език, но знае ли някой неведомите мотиви на професорите…
Е, тук-там има са се позовали и на книги. Например – романа „Здрач“ на Стефани Майър в превод на Деница Райкова. Романът „Здрач“ всъщност е преведен от Елка Виденова и е излязъл доста преди 2017 г., както е посочено в Речника. Деница Райкова е превела „Химикът“ от същата авторка, която е издадена през 2017 г. Какво са чели съставителите всъщност?
И Захари Карабашлиев е сред споменатите, но с роман, наречен в Речника „Сиво“. Може би е нов, защото сред досега издадените му книги няма такъв. Разбира се, има „18% сиво“, но човек би предположил, че хората от БАН ще са пунктуални с източниците си.
Както споменах, честотата на споменаване на вестниците „Дума“ и „Земя“ е най-висока. Това обяснява и напълно пристрастния, непрофесионален, откровено неверен и дълбоко противоречащ на хуманизма текст, в който са обяснени словоформите, свързани с „джендър“. Всички източници в тази част са „Дума“, „Земя“ и онлайн изданието „19 минути“.
„Джендър – според някои схващания – пол, който е извън биологично установените мъжки и женски пол и е свързан с различна, нетрадиционна сексуална ориентация и различна социална идентичност.
Джендър, иронично – човек, който се причислява към такъв пол.
Джендърна идеология– идеология, пропагандирща свободата на избор на пол и сексуална ориентация, различни от биологичните мъжки и женскки пол, и насочена към разрушаване на традиционните сексуални стереотипи, брака, семейството, ролята на бащата и майката и др.
Пример: „Джендърната идеология се оказва противник на здравия смисъл…“ или „Обмисля се законодателство, което ще преследва родителите, отказващи да вървят по пътя на джендърната идеология“.
Джендъризация – превръщане на някого в джендър, създаване на общество от джендъри и налагане на джендърна идеология.
Трансджендър – човек, чиято полова идентичност не отговаря на пола, който му е определен при раждането.“
Предполага се, че точно хората, които се занимават с езика, ще се постараят да изчистят изцяло сгрешеното значение на думата „джендър“, наложило се в разговорния език, като професионално и безпристрастно обяснят понятието – „джендър“ означава полово детерминирана социална роля. Нещо като „род“ в езика. Примерно – „Тя беше от женски пол, но от мъжки род“.
Дълго се чакаше законодателите на езика да внесат яснота в сгрешения и наложил се превод на „джендър“ като „пол извън биологично установените“. Уви, в речника си е останало дехуманизиращото значение на злощастната дума. Това превръща и авторите на този речник в остриета на ретроградността, за съжаление.
Vax е думата на 2021 г., избрана от Оксфордския речник
И може би това обяснява и други нелепи факти, лесни за откриване в този речник
Благодарение на Речника на новите думи, България се сдоби със собствен „Оскар“ – агрооскар вече е официална дума в българския език. Така от вестник „Марица“ понякога наричат наградите си „Фермер на годината“.
Азбукар, според речникотворците, е член на партия АБВ.
Алоджийка може да викате на телефонните измамнички. Не че ще ви разберат, защото нито вие, нито те сте чували такава дума.
„Маймуницата“, писането на латиница, според „речникаджиите“ се нарича антикирилица. Балотажник е Румен Радев (и всеки, който застане на втори тур срещу него).
А библиотека най-после се сдоби с актуално значение поради скоростно отмиране на предишната нужда от тази дума. Според авторите на речника „библиотека“ означава„пункт за отдаване под наем на приспособления за носене на бебе“.
Определението за гейкултура още ме върти в спирала от неразбиране:„съвкупност от произведения на културна дейност, които са с хомосексуална тематика, предназначени са за лица с хомосексуална ориентация“.
Точно тук ще оставя и едно от нещата, които истински ме вбесиха – появата на думата хомосексуализация, която означавала „засилване на хомосексуализма, увеличаване на дела на хомосексуални двойки в обществото“.
Затова спрях за почивка при новата ми любима дума: дрънкорексия– това било нещо като анорексия, диета, ама с алкохол.
Евросирак също ме вкара в размисъл. Означавало „дете, на което един или двама родители работят в друга европейска държава“. Но няма „азиясирак“ или „америкосирак“. Дори „афросирак“ няма, което е някак силно политнекоректно.
Всичко това ви го пиша като културжурналист– новото официално разрешено наименование на професията ни
Четох целия речник, преписах много думи, смях се много, но и потъгувах доста. Тъжно ми е, че виждам как езикът се подчинява на недообмислени, пристрастни, консервативни и недостатъчно обективни хора.
Тъжно ми е, че живеем във време на постистина (обяснено в речника просто като „следистина“). Безкрайно болезнено е да виждам как базата на националното ни съзнание – езикът – се използва за налагане на политически виждания, за преоформяне на мисленето в определена посока, при това не особено модерна.
Автор: Силвия Недкова, Площад "Славейков"
Снимки: Pixabay
Новите думи в Речника на БАН: артаджия, семаджийка, дрънкорексия
