Онкоболна: За щастие се разболях от рак още миналата зима. Пълният текст е от Дженифър Вагнер за Deutsche Welle.
За щастие се разболях от рак още миналата зима. За щастие не се наложи да отлагат терапиите, от които се нуждаех. И за щастие заболяването ми беше диагностицирано, когато броят на инфекциите с коронавируса не беше толкова висок, колкото сега. Къса ми се сърцето, когато днес чета, че операции за отстраняване на тумор и различни терапии се отлагат заради пандемията. Това е нечестно. И жестоко.
Никой не може да каже с точност защо едни хора се разболяват от рак, а други - не. Да, има фактори, които благоприятстват развитието на болестта, но никой не може да каже със сигурност каква точно е причината. Моята лекарка неслучайно казва: Ако само жените с нездравословен начин на живот се разболяваха от рак на гърдата, пред кабинета ми щяха да чакат само алкохолички с наднормено тегло, които никога не са спортували. Но нещата не са такива.
Обречени на смърт
При коронавируса е друго: днес вече е напълно ясно защо хора се разболяват тежко от Ковид-19 - повечето от тях не са се ваксинирали. Или е изминало твърде дълго време от последната им имунизация. Или пък са в рисковата група поради напреднала възраст и съпътстващи заболявания.
Затова се питам: защо хора, които биха могли да се предпазят от тежка форма на Ковид-19, не го правят? Вместо това много от тях стигат впоследствие до интензивните отделения. И тъй като тяхното заболяване се развива много остро и е животозастрашаващо, други пациенти остават на заден план. При това и техните болести са не по-малко опасни за живота. Това е във висша степен несправедливо и издава пълната липса на солидарност.
След като ми поставиха диагнозата рак на гърдата, за пръв път осъзнах какво е да изпитваш истински страх от зараза с коронавируса. Първо, защото по онова време още нямаше ваксина. И второ, защото химиотерапията сериозно потискаше моята иначе млада и здрава имунна система. Преживях едно наистина кошмарно време.
Революционерите от BioNTech: скоро ще има и лек срещу рака?
За късмета
Истински късмет беше, че в онези месеци за мен се грижеха медицински сестри и болногледачи, които още не бяха напълно изтощени. Фактът, че през последните месеци все повече от тези хора се отказаха от професията си, е драматична последица от кризата с коронавируса.
Въобще ни ми се мисли колко хора се разболяват тежко от рак или други опасни болести само защото от страх да не се заразят с коронавируса не отиват навреме на преглед. И колко са осъдени да умрат само защото няма как да получат необходимите им терапии.
Не искам да се ядосвам излишно, задето някои хора отказват да се ваксинират срещу Ковид - всеки от тях навярно си има някакви причини. Знам също така, че малък дял от тези хора не могат да се ваксинират поради здравословни причини.
Но да се позоваваш на конспиративни теории, на многократно оборени фалшиви информации, да си изливаш гнева срещу „ония там горе“, да не се ваксинираш от инат, от безотговорност, от мързел - това просто ме кара да излизам от кожата си. И докъде води всичко това? Нима искаме вечно да живеем в тази пандемия, без срещи, без преживявания, без всичко онова, което прави живота вълнуващ?
Който отказва да се ваксинира, нека само за миг си представи това
А онези, за които кадрите от клиниките с интубирани пациенти и призивите на лекари и болногледачи не са достатъчно солиден аргумент, за да се ваксинират, нека само за миг си представят какво би било, ако тяхното дете се разболее от тежка и опасна болест, но не може да получи адекватно лечение само защото интензивните отделения са препълнени.
За съжаление сегашната вълна вече не може да бъде пречупена само с ваксинации. Но пък можем да намалим остротата на следващите вълни на пандемията, които неизбежно ще дойдат. Дано пациентите с рак, инфаркт или инсулт тогава имат повече късмет и получат лечението, от което имат нужда.
Онкоболна: За щастие се разболях от рак още миналата зима
