Кабинетът подкрепя 1200 млади учени със солидни бонуси, пише в.Сега.
Над 1000 млади учени и над 200 постдокторанти да бъдат подпомогнати при интеграцията и кариерното им развитие в български научни организации и университети. Това предвижда второто издание на националната научна програма "Млади учени и постдокторанти", която просветното министерство предлага.
Първата програма бе от 2018 до 2020 г. Новата е със срок до 2025 г., като отново са предвидени са 15 млн. лв. Първият й етап ще започне през 2022 г., а вторият - през 2024 г.
По програмата могат да бъдат назначавани млади учени, които нямат договор за работа с конкретно висше училище или научна организация. Могат да бъдат подкрепяни и вече назначени асистенти, главни асистенти и докторанти, включително в задочна и самостоятелна форма на обучение. Новоназначените млади учени ще получават грант не по-малко от 1200 лева на месец. Работещите и на друг договор - от 300 до 600 лева на месец. За млади учени се смятат изследователи или преподаватели във висше училище и/или научна организация до 10 г. след придобиване на първа степен "магистър".
За да получат финансова подкрепа, постдокторантите пък ще трябва да кандидатстват с проектно предложение по актуална научна тематика.
Проектът трябва да бъде на високо научно ниво, да има детайлна програма и подробен финансов план, както и да е написан и на английски език. Срокът за изпълнение на проектите е до 24 месеца.
По този модул могат да кандидатстват учени с придобита образователна и научна степен "доктор" в страната и чужбина, но не повече от 5 г. след придобиването ѝ. С предимство ще се класират постдокторанти, които не работят в конкретно висше училище или научна организация. Възможно е и включване на постодокторанти, вече наети в дадена институция. Те ще бъдат назначени на допълнителен договор на непълен работен ден в друг научен колектив при същия работодател. Вероятно в лаборатория, секция или катедра.
Грантовете за новоназначените постдокторанти са от 2000 до 3000 лева на месец
Тези, които са от друга държава или населено място, могат да получават допълнително до 1000 лева месечно за квартирни разходи. Постдокторантите, които работят вече в съответното висше училище или научна организация, ще получават допълнително между 300 и 600 лева на месец.
В рамките на програмата може да се финансира изпълнението на научноизследователски задачи и необходимите присъщи за тях дейности. Сред тях командировки, закупуване на материали, консумативи, специализирано оборудване, информационни продукти, компютри, принтери, заплащане на такси за участие в научни форуми и др.
"Програмата се превърна в добра практика за привличане и задържане на талантливи млади хора за научноизследователска работа в публични научни организации и държавни висши училища", казват от МОН. Оттам смятат, че подкрепата за младите учени ще им помогне при провеждането на висококачествени изследвания. "Това, от една страна, ще повиши научното ниво на висшите училища и научните организации. От друга - ще стимулира младите хора да избират научна кариера и реализация в България. По този начин ще се създаде ново поколение учени, полезни за обществото", надяват от се ведомството.
15-годишен ученик е най-младият българин в класацията на Forbes (видео)
Как ще се избират учените?
Бенефициенти по програмата са държавните висши училища и публични научни организации. Те трябва да имат програмна акредитация за степен "доктор". Нужна е и интензивност на научната продукция (брой публикации на учен за последните 3 г.) над единица съгласно информация от базите данни Web of Science и Scopus. Средствата ще се разпределят към тях пропорционално на интензивността на научната им продукция. Към тях са и тези, заемащи академичните длъжности асистент, главен асистент, доцент и професор, назначен на трудов договор към края на 2021 г.
Вузовете и научните организации ще трябва да проведат конкурс за определянето на участници в програмата, като публикуват електронна обява на сайта си за откриването й, а за постдокторантите - и на електронния портал Euraxess. Парите ще се преразпределят между структурните им звена по правила и критерии, приети с решение на ръководните им органи. Те трябва да отчитат приноса на всяко структурно звено към общата научна продукция и броя на научноизследователския им състав. Нужно е и да отразяват научната специфика на звената. Във всеки университет, получил средства по програмата, ще се сформира комисия, която ще разпределя парите към структурните си звена и ще разработва правила за прозрачен конкурсен подбор на кандидатите. Решенията на комисията ще се одобряват от ръководните органи на университетите. Финансирането и броят на подпомогнатите млади учени и постодокторанти в отделните структурни звена ще се определят от тях и ще се утвърждават от комисията на съответния вуз.
Надграждане
При първото издание на програмата 14 държавни висши училища, БАН, Селскостопанската академия и НИМХ получиха общо 15 млн. лв. за допълнителни възнаграждения за млади учени и постдокторанти. Бонусите за вече назначени учени бяха между 200 и 500 лв. на месец. Новоназначени кадри получаваха поне по 900 лв. месечно. По втория модул постдокторантите получаваха възнаграждения между 1500 и 3000 лв. на месец.
От отчета на програмата става ясно, че най-голяма сума през трите години е получила БАН - около 5.5 млн. лв.. Следва Софийският университет - 2.9 млн. лв. и Медицинският университет-София - 1.8 млн. лв. Най-малко средства за подпомагане на млади учени и постдокторанти е получил НИМХ. Само 80 хил. лв. и Университетът по хранителни технологии - 144 хил. лв. За периодите 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по програмата са стимулирани над 1000 млади учени и над 850 постдокторанти. Най-голям брой млади учени (371) са подкрепени в БАН, а най-много постдокторанти (281) - в СУ.
Кабинетът подкрепя 1200 млади учени със солидни бонуси
Източник: в.Сега
