ЕС променя закона за отричане на геноцида в Босна, обвиняван за кризата в страната

ЕС променя закона за отричане на геноцида в Босна, обвиняван за кризата в страната, пише The Guardian.

Високопоставени представители на Европейския съюз работят задкулисно, за да "поправят" закона за отричане на геноцида, приет от предишния представител на международната общност в Босна и Херцеговина, с цел да се избегне конфликт.

Изданието припомня, че това става в момент, в който ЕС се изправя пред невъзможността да наложи санкции на Додик заради заплахата от фактическо отцепване на тази съставна част на Босна и Херцеговина.

Кризата се разгоря, след като предишният представител Валентин Инцко въведе забрана за отричане на актовете на геноцид, на практика насочено срещу съпротивата на босненските сърби да признаят избиването на 8000 мъже и момчета мюсюлмани от сръбски сили през юли 1995 г. в Сребреница като геноцид. Отговорът на босненските сърби и бившия президент на Република Сръбска (днес - член на босненското президентство от сръбска страна) Милорад Додик бе стъпка към изтегляне на Република Сръбска от босненските институции.

Не стигаше войната, а сега и нова криза. Ще се отцепят ли босненските сърби?

Додик е обвиняван в редица европейски столици и във Вашингтон, че раздува кризата с действията си и тя може да излезе извън контрол. Според него обаче действията на върховния представител (на които той има право според следвоенните договорености) са недемократични и по-скоро симптом на проблема в липсата на легитимност на международните представителство.

В резултат на 10 ноември парламентът в Баня Лука гласува резолюция за изтегляне на Босна от данъчните власти, съдебната система и въоръжените сили.

Първоначално европейски държави допуснаха санкции за Додик и други замесени, свързани с властта на самата Република Сръбска. Към тази заплаха се присъединиха и Съединените щати, чийто пратеник за Западните Балкани Габриел Ескобар обяви, че Вашингтон работи по тях заедно с Брюксел.

Намесата на Виктор Орбан

Впоследствие изплува поне едно име на противник на подобни мерки: това на унгарския премиер Виктор Орбан. Орбан, който е в тесни връзки с Додик и посети Баня Лука преди време, а дори изготви и план за помощ на Република Сръбска, каза, че съставната част на Босна ще получи финансова помощ от 100 млн. евро. Босненски медии обясняват, че парите са за малки и средни предприятия.

Той открито се обяви против санкции и поиска от Германия - която е техен привърженик - по-скоро да интегрира региона в ЕС, а не да го наказва, защото това ще доведе до по-големи проблеми.

Един от аргументите му бе, че Босна е едва на 70-80 км от южната граница на Унгария (от нея я разделя само Хърватия) и всеки конфликт би могъл да прелее и в страната му. Друг е, че Додик е демократично избран политик (последно спечели изборите през 2018 г., които го направиха президент).

Джокович се забърка в сериозен скандал при посещението си в Босна и Херцеговина

В действителност Орбан е силен критик на опитите на ЕС за санкции срещу нарушители на демократични принципи и човешки права, отчасти защото собствената му държава оспорва тези европейски механизми и е в конфликт с Брюксел заради върховенството на закона.

Нов подход на ЕС

Според "Гардиън" при сегашната ситуация ЕС вече работи по друг подход. Представители на ЕС тайно приемат, че законодателството, с което да се сдържат сръбските усилия за отричане на кланетата от Сребреница през 1995 г. рискуват да избухне отново регионален конфликт.

Осъдителната реакция към Додик дойде от много държави, но изтекла стенограма от разговори на европейски представители, сочат, че еврокомисарят за разширяването Оливер Вархеи е посочил закона, приет от Инцко, като причина за сегашната криза.

По време на срещата с европейската делегация в Босна Вархеи, който отговаря за укрепването на отношенията на блока с Босна и Херцеговина, дал "откровената си оценка", че "виновен за сегашната политическа криза" бил тъкмо Инцко, като "делегитимирал" поста на върховния представител.

В действителност Инцко се въздържаше да използва извънредните правомощия да налага едностранно законодателство до конкретния случай с отричането на геноцида, който бе обявен дни преди да напусне поста. "Проблематичното" според Вархеи е именно това. Вархеи, считан за близък до Орбан, казал пред други представители на ЕС, че ръководството на бошняците (мюсюлмани) било съгласно да се въведат поправки в закона, които да намалят напрежението.

Повече правомощия за Република Сръбска

Вархеи на теория подкрепя изчакване с 6 месеца, преди законодателството за изтегляне на Република Сръбска от националните институции да влезе в сила, но след това, при липса на консенсус, би застанал зад позицията на Додик и би подкрепил поемането на повече правомощия от Република Сръбска според разбирането на "Гардиън"; при това разговорът е бил отпреди заседанието на 10 декември.

Публикацията на "Гардиън" поне официално слиса Сараево. Босненските и хърватските политици поискаха обяснение от Брюксел дали има споразумение между Додик и Вархеи. Партията на Додик, Съюзът на независимите социалдемократи, същевременно отрече такъв сценарий и нарече формулировката "цялостно неточна".

И говорителят на Европейската комисия Петер Стано отхвърли твърдения за сговор между Вархеи и властите в Република Сръбска.

ЕС променя закона за отричане на геноцида в Босна, обвиняван за кризата в страната

Източник: The Guardian, Дневник