Тогава спира движението на автомобили в неделя, временно скоростта е ограничена на 100 км/ч, пести се дори от отопление на класните стаи. Дойче веле разказва как Германия се справи с петролната криза след ембаргото на ОПЕК от 1973-а.
Какво ще стане, ако Русия спре газа за Европа в отговор на западните санкции в случай на агресия срещу Украйна? Преди почти половин век, в края на 1973 година, на Федерална република Германия и на другите страни от Западна Европа вече им се е случвало да попадат под ударите на внезапен енергиен бойкот - макар и не газов, а петролен. Поуките оттогава могат да се окажат доста полезни днес.
Отмъщение на арабските страни
По онова време петролът играе още по-голяма роля, отколкото днес, а основен доставчик за САЩ и западноевропейските страни тогава е Близкият изток. Арабските страни-членки на ОПЕК решават да се възползват от тази зависимост, за да накажат колективния Запад за оказаната от него подкрепа на Израел. В рамките на т.нар. Шестдневна война Израел буквално за дни разгромява Египет и Сирия, които внезапно го атакуват на шести октомври 1973-а година - в деня на най-важния еврейски празник Йом Кипур.
“Булгаргаз”, руският газ и високите цени: какво се случва в България
За да си отмъстят за това поражение най-големите арабски износители рязко съкращават добива на петрол и налагат ембарго за всички доставки за САЩ и Нидерландия (Ротердам още тогава е бил най-голямото нефтено пристанище на Европа). На 17-и октомври цената на нефта скача на световния пазар с между три и пет долара, а след това - през 1974-а година - достига 12 долара за барел. Тогава това е "истински ценови шок" според германските публицисти и историци.
За ФРГ и другите западноевропейски държави това означава не просто по-скъп петрол, но и недостиг на суровината – при това малко преди началото на зимата. Освен за гориво за превозните средства, тогава нефтените продукти са се използвали и за отопление на жилищата.
Колите спират в неделя
В Западна Германия пред бензиностанциите се извиват дълги опашки. Хората започват да се запасяват с гориво, а на бензиноколонките се появяват надпис "горивото свърши". Именно в този момент правителството на ФРГ взима безпрецедентно решение. Парламентът приема закон, който забранява за четири седмицикарането на автомобили в неделя. Като в допълнение налага за шест месеца ограничение на скоростта от 100 км/час. Предназначението и на двете мерки е да се намали разходът на гориво в страната.
Подобни забрани и ограничения въвеждат и Швейцария и Австрия. А австрийските власти удължават и ученическата ваканция, за да се пести от отопление на класните стаи.
За какво могат да послужат празните автомагистрали
Не е известно доколко ефективни са се оказали тези мерки. Празните улици и автомагистрали обаче привличат вниманието на цялото население към проблема с дефицита на гориво. Те същевременно стават символ на съпротивата срещу шантажа от страна на износителите на нефт.
Още повече, че много жители на ФРГ действат на принципа „всяко зло за добро". Така започват в неделя да карат колело по автомагистралите, да си организират празненства и даже пикници по скоростните отсечки. Превръщат принудителните ограничения в масови забавления.
В крайна сметка ФРГ преживява зимата на 1973/74 без тежки загуби и сътресения. Скокът на цените на енергоносителите обаче води до инфлация от седем процента и обрича западногерманската икономика на рецесия. Тя продължава повече от година и води до намаление на брутния вътрешен продукт с над един процент и до висока безработица, която се превръща в хронична.
Радикални промени в енергийната политика
„Петролният шок" от 1973-а година води до кардинални промени в енергийната политика на западноевропейските страни. Осъзнавайки своята уязвимост заради високата зависимост от близкоизточния нефт, те започват да се освобождават от нея по три линии. А именно - ускорено разработване на европейските нефтено-газови находища (предимно в Северно море), развитие на ядрената енергетика и увеличаване на покупките на нефт и газ от Съветския съюз.
Същевременно се набляга повече на различните възможности за пестене на енергия и за повишаване на енергийната ефективност. Жилищата и административните сгради започват все повече да се отопляват с газ. Обръща се все повече внимание на възобновяемите енергийни източници. Въвеждането от страна на редица държави на лятното часово време в края на 1970-те години също в немалка степен е свързано с възможностите за икономии на енергийни ресурси.
Новите зависимости – следствие от арабското петролно ембарго
Т.е. днешната висока зависимост на Централна и Западна Европа от доставките на енергоносители от Русия е до голяма степен следствие на последователния курс за развитие на сътрудничеството с алтернативни доставчици след арабското петролно ембарго от 1973-а година. Що се отнася до източноевропейските страни, то тяхната зависимост е обусловена от продължителното пребиваване в социалистическия лагер. Тъй като енергийната им инфраструктура е била обвързана с доставките на нефт и газ от СССР.
Ако газът от Русия секне: какво стана в Германия по време на кризата от 1973 г.
Източник: Дойче веле
