Бебета в Люксембург притежават компании за милиони. Ето няколко примера от този куриоз.
Бебе на една годинка притежава мажоритарен дял от голяма въглищна компания в пустинята Гоби.
Роми не знаят кой е Путин (видео)
11-годишно момче от Азербайджан печели милиони от държавни договори с Туркменистан и Китай.
Руска тийнейджърка има компания и се занимава с инвестиции в пенсионни системи в Канада и Калифорния. А паралелно с това притежава активи за милиарди долари...
Не се притеснявайте, не е настъпила нова ера на вундеркиндите.
Всъщност тези примери са част от списъка с близо 300 непълнолетни лица, които притежават или контролират значителни дялове в люксембургски компании към 2020 г. Това е установило разследване, част от проекта OpenLux.
Макар в Люксембург да не е незаконно деца да притежават фирми, разследването, проведено от журналистическия конгломерат "Център за изследване на копрупцията и организираната престъпност" (OCCRP) и неговите партньори, показва някои интересни и доста скандални примери.
Деца на олигарси, известни престъпници и хора с тесни връзки в политиката имат големи сметки.
Предисторията
През 2019 г. Люксембург публикува за първи път регистър на "крайните действителни собственици". Това са истинските собственици на компании. А не на пълномощниците или номинирани лица. Това даде безпрецедентен поглед върху това кой се е възползвал от финансовата тайна на страната.
Властите тогава оставиха една вратичка в тези правила. От присъствие в списъка бяха освободени всички собственици на компании, за които се смята, че така могат да бъдат изложени на риск. А именно риск от измама, отвличане, изнудване или тормоз.
Това означава, че броят на непълнолетните "бизнесмени" вероятно е доста по-голям от представеното в този списък. Причината: децата лесно биха получили право да не бъдат включвани в него.
Други 290 собственици на люксембургски компании са били само на 18 или 19 години, когато са били вписани в регистъра. Това прави възможно те също да са непълнолетни, когато са придобили собствеността върху компаниите си.
Всичко това повдига един основен въпрос. Защо въобще деца се оказват притежатели на компании, включително и такива на стойност милиони долари?
Отговорите
Един възможен отговор е, че родителите им може да са поискали да дадат акции на наследниците си като вид материално осигуряване за тях в по-дългосрочен план.
Но фактът, че много от тези деца са по-малки на години от фирмите, на които са собственици, говори за една друга възможност. Тя става особено реална предвид факта, че имената на родителите не се посочват никъде.
Това е желанието да се заобиколи законовата рамка на Люксембург и да се скрият реалните собственици, отново през подставени лица, за да не се декларират публични активи.
"Едногодишните деца не вземат решения и не управляват тези компании. Очевидно "дим и огледала" маскират истинските собственици."
Това коментира Роман Борисович, борец за прозрачност.
По думите му въпреки че банковите регулатори в страната са стриктни, много люксембургски компании съществуват, само за да държат активи в чужбина. Това означава, че не са обект на надзор от въпросните регулаторни органи.
"Активи могат да бъдат притежавани от шестмесечни деца или от най-издирваните престъпници от ФБР. Но никой не проверява, стига да е актив, а не пари. Всичко останало минава направо под радара."
Това обяснява Борисович.
От половин година насам Министерството на правосъдието на Люксембург се опитва да изчисти тези дупки в законодателството. Също така се извършва и одит на всички непълнолетни собственици на фирми в регистъра.
Реформите са сред многобройните усилия на правителството да изчисти и укрепи структурите на страната. А и да изчисти имиджа ѝ на "рай" за хора, търсещи как да скрият парите си.
Някои в Люксембург се противопоставят на по-нататъшните реформи в областта на прозрачността.
Те твърдят, че те биха могли да нарушат правото на Европейския съюз за неприкосновеност на личния живот. Но само малка част от информацията, докладвана в регистъра, се оповестява публично и това никога не включва лични данни като домашни адреси.
"Идеята, че една компания трябва да има право на неприкосновеност на личния живот, е безумна." Това коментира пред OCCRP Оливър Булоу. Булоу е автор на книгата "Moneyland: Защо крадците и мошениците сега управляват света и как да си го върнем".
Според него ситуацията, в която се намира Люксембург в момента, предоставя възможности за "фундаментална злоупотреба с това, за което е предназначена една компания". Именно да инвестира и развива икономиката.
"Ако едногодишно дете може да се изправи в съда и да обясни защо неговата компания има право на поверителност, тогава може би ще го приема." В това е категоричен експертът.
Шокиращи примери
Някои от най-фрапиращите примери засягат деца на дълбоко обвързани в политическите кръгове на държавите си лица.
Пример за това е Байлар Мамедов. Той е влиятелен бизнесмен от Азербайджан, чиято съпруга и трите им деца (на по 17, 9 и 3 години) притежават компанията Canley Finance в Люксембург. Бащата не притежава никакви дялове във фирмата. Но именно той урежда стартовия ѝ капитал от над 21 хил. евро.
Финансовите отчети показват също, че през 2012 г. Canley Finance е закупила акции на стойност над 6 милиона щатски долара в Unibank. Тя е една от най-големите банки в Азербайджан.
Canley Finance притежава и малтийската фирма Lenstor Enterprises Ltd., управлявана от Мамедов. Цялото семейство има малтийско гражданство по схема за златни паспорти на островната държава. От създаването си през 2008 г. компанията е спечелила повече от 43 милиона долара в договори за газ с правителството на Туркменистан.
Въпреки че е законно децата на Мамедов да притежават Canley Finance, липсата на името на баща им като собственик или дори изпълнителен директор. С изключение на бележка под линия в един годишен счетоводен документ.
Това повдига въпроси дали имената им се използват за прикриване на истинската собственост на компанията.
Още странни примери
В списъка на Люксембург може да бъде открита и незаконната дъщеря на Мигел Сарагоса Фуентес. Той е основателят на водещия газов конгломерат в Мексико - Zeta.
През 2014 г. 60-годишната съпруга на Фуентес и майка на 11-те от децата му, Евангелина Лопес Гусман, подаде молба за развод. Моментър дойде след като стана ясно, че мъжът ѝ е имал връзка с домашната прислужница на друга от любовниците му.
С въпросната домашна прислужница - Елза Естер Карило Анчондо, той е имал дъщеря, на която тайно е прехвърлил активи на стойност милиони долари. Включително пари в брой, недвижими имоти, изкуство и самолет.
Момичето в момента е на тийнейджърска възраст, а на нейно име е прехвърлена част от компанията Texas Gas & Oil (TGO) Ltd. Компанията е базирана на Бахамските острови. Фирмата е посочена и като доставчик на газ за основната компания на Фуентес - Grupo Zeta.
Миналата година TGO най-накрая загуби съдебната битка в Съда на Бахамските острови, за да запази данъчните си записи в тайна. Това пък дойде след като мексиканските власти поискаха документи, свързани с договорите ѝ с Grupo Zeta.
TGO беше само едно от няколкото свързани имена с Grupo Zeta, които 17-годишната дъщеря на Фуентес притежава чрез две люксембургски холдингови компании. Това са Belgrave SA и Vaurigard SA.
Чрез тях тя е бенефициент на активи от 73 милиона щатски долара, включително дялове в 12 други компании в Перу, Гватемала, Испания, Холандия. Също и на Бахамските острови и Белиз - осем от които притежава направо.
Един такъв списък няма как да мине и без руско участие, като особено ярко то е в лицето на децата на руския телекомуникационен олигарх Сергей Адониев. Три момчета и две момичета, които притежават руско и българско гражданство.
Тяхната компания Felicity International S.A. години наред прикриваше кой точно е нейният собственик, използвайки за целта мрежа от фиктивни офшорни компании. И едва с новите закони на Люксембург се стигна до разкриването на официалните ѝ собственици.
Самият Адониев е известен както с легалния си бизнес с телекомуникационни услуги, така и с богатото си криминално досие. В началото на новия век той успява да създаде телекомуникационна империя. Докато получава инвестиции и подкрепа от различни фигури, свързани с Кремъл и държавни компании.
Извън това обаче през 1998 г. е осъден в САЩ за измама, при която ощетява казахстанското правителство с 4 милиона долара чрез фалшиви продажби на кубинска захар. Година след това е депортиран обратно в Русия.
През 2000 г. вестник LA Times съобщава, че ФБР подозира, че Адониев стои зад пратка от 1,1 тона колумбийски кокаин. Тя е заловена на руско-финландската граница през 1993 г.
Felicity International е създадена в същата година, когато Адониев е депортиран. Преди двама от сегашните ѝ собственици дори да са родени.
Според годишните отчети на люксембургската фирма децата на Адониев са собственици на имот за 25 милиона евро. Това е "Вила Виолетс" - четириетажен имот с изглед към морето на нос в Кап д'Ай на Френската Ривиера.
Felicity купува имота през 2006 г., когато тримата от собствениците на компанията са на съответно 9, 3 и 2 години. През 2015 г. компанията закупи и "компютърна база данни" за 450 733 евро, която днес е сред най-сериозните активи на децата на Адониев.
Люксембургските власти тепърва ще установяват къде има пукнатини и къде трябва да бъдат затегнати сериозно мерките за борба с мръсните пари. Дотогава непълнолетни ще продължават да се изявяват като инвеститори в компании за милиарди долари.
А приходите от тези съмнителни начинания ще отиват незнайно къде.
Бебета в Люксембург притежават компании за милиони
Източник: Webcafe
