Управляващите обмислят пациентът да не е "вързан" към един личен лекар, пише Mediapool.
Пациентите да не са ограничени да посещават само един личен лекар. Те да могат да се обръщат към различни специалисти по обща медицина. Това е една от промените, които управляващите обмислят в здравния сектор. Тя е наред със замяната на клиничните пътеки, дотации за млади лекари и увеличено производство на здравни кадри. Насоките за промени бяха очертани от председателя на парламентарната здравна комисия д-р Антон Тонев ("Продължаваме промяната") по време на дискусия "Кадровият дефицит в здравеопазването – последици и нужда от промени" във вторник.
Пациентите да не са ограничени с един личен лекар
Като една от екстравагантните идеи, които да бъдат обсъдени, Тонев представи възможността за излизане от регламента на личен лекар и преминаване към регламент на специалисти по обща медицина, които както и специалистите в извънболничната помощ да се конкурират за пациентите. По думите му пациентите ще избират спрямо качеството на предлаганата услуга и личния контакт. Идеята е пациентите да не бъдат ограничени за определен период от време само в посещаването на един лекар.
"По този начин доходите на специалистите по обща медицина ще зависят от броя пациенти, които ще прегледат. Няма да се получава един "студен резерв" от пациенти, върху който да стъпват доходите на общопрактикуващите лекари", обясни Тонев. Сега личните лекари получават плащания за брой записани пациенти в листата им.
В края на 2023 пилотно отпадане на клиничните пътеки
Тонев съобщи, че към края на годината управляващите ще представят проект за преход от финансиране на болниците с клинични пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ). Идеята е в края на 2023 година ДСГ пилотно да се внедрят в няколко болници от всеки вид: държавни, областни, общински и частни.
Тонев даде заявка, че няма да се правят резки промени в сектора, а ще се търси обществена подкрепа. "Поехме властта в едно много размирно време с много кризи. Част от тях са сравнително преодолени. В следващите 2 месеца ще представим някои наши законодателни инициативи, ще се опитаме да ги аргументираме и да съберем максимална подкрепа. Всяка рязка промяна дори с добри намерения, не винаги води до добри резултати", посочи той.
Дотации за млади лекари
Управляващите предвиждат законодателни промени с акцент върху развитието на младите лекари и медицински сестри. Тонев съобщи, че в Националния рамков договор за 2023 година ще залегнат конкретни политики по доходите на младите специалисти. Предвижда се участието на млади специалисти в определени медицински дейности да бъде дотирано през специална добавка към стойността на клиничните пътеки (докато все още се работи с тях).
"Когато млад специалист до 31-32 години участва в основната процедура, която носи финансиране по клиничната пътека, да има добавка, която да отиде при младия специалист". Това поясни Тонев. По този начин ще се увеличат доходите на младите кадри. Те са толкова нужни на фона на застаряващите кадри у нас.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров съобщи, че средната възраст на лекарите в страната е 53 години, а 63% от всички лекари са над 50 години. Още по-тревожна е ситуацията при сестрите. Близо 30% от тях са над 60-годишна възраст и на 31% от медицинските сестри им предстои пенсиониране през следващите 10 години, съобщи Милка Василева, председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи.
Свръхпроизводство на кадри
Тонев съобщи, че ще се работи и за разширяване на възможностите за кариерно израстване, въвеждане на мандатност за ръководителите на клиники.
По отношение на кризата с недостига на медицински сестри управляващите възнамеряват да заложат на увеличено производство на кадри, включително и разкриване на още филали на висшите училища, които да обучават децицитните специалисти.
"Истината е, че ние имаме нужда от свръхпроизводство, за да задоволим нуждите на вътрешния пазар", заяви Тонев.
Управляващите предвиждат още да развият системата на амбулаторните процедури и диагностичните услуги да станат по-достъпни.
И още промени
Здравният министър проф. Асена Сербезова също очерта някои от набелязаните краткосрочни и дългосрочни промени в сектора.
Една от краткосрочните мерки е оптимизиране броя на болниците в страната. По думите ѝ увеличения брой лечебни заведения създава предпоставки за недостиг на медицински специалисти. Друга мярка е да се разтоварят сестрите, които са дефицитни, от определени задачи, които могат да се изпълняват от кадри с друга квалификация.
Предвижда се също въвеждането на единни задължителни правила за минимални възнаграждения на персонала и разпределението на допълнителните средства за всички участници в лечебно-диагностичната дейност в държавните и общински болници. Целта е да се преоодолее съществуващия дисбаланс във възнагражденията.
Сербезова каза още, че се обмисля увеличение на държавната субсидия за обучение на медицински сестри. По думите ѝ общините също трябва да бъдат привлечени в процеса по задържане на медицинските кадри като се изготвят регионални политики. В това число влизат и социални стимули като предоставяне на жилище и възможност за записване на деца в училища и детски градини.
Ще се работи и в посока повишаване на трудовите възнаграждения.
Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов също очерта някои от насоките за промени в сектора, по които ще се работи: "Огромен процент от клиничните манипулации с еднодневен характер може да се реализират в доболничната помощ, но е нужна апаратура и подготвени кадри, което не може да стане за няколко месеца и дори за година". Михайлов каза още, че трябва да бъде въведена единна система за специализация на кадрите. Друг приоритет пред управляващите е преразглеждането на здравната карта, определяща необходимостта от лечебни заведения и медицински кадри в страната.
Депутатът от Демократична България и зам.-председател на здравната комисия в парламента д-р Александър Симидчиев съобщи, че до момента сред пристигналите от Украйна в България има 51 лекари и 68 медицински сестри, които са готови да останат и да работят в страната ни, ако в рамките на по-малко от година България признае дипломите им. Той съобщи, че за признаването на дипломите на пристигналите от Украйна ще се търси съдействие от Министерството на здравеопазването и, ако има нужда и от Народното събрание. По думите му проблемът с езиковата бариера може да бъде решен в рамките на година с курсове в ИЧС.
Управляващите обмислят пациентът да не е "вързан" към един личен лекар
