Имат ли причина французите да не преизберат Еманюел Макрон? Отговор търси Булевард България.
Франция ще гласува за своя следващ президент на 10 април. Предварителните проучвания за нагласите в страната предвиждат победа за досегашния държавен глава Еманюел Макрон. Le Monde описа тази президентска надпревара като „фантомна кампания“ – приключила още преди да е започнала.
Има нещо общо между опонентите на Макрон - крайнодясната Марин Льо Пен, кандидатът на радикалната левица Жан-Люк Меленшон и Ерик Земур - ултраконсервативен френски журналист, наричан френският Тръмп. То не е само любовта им към Русия в неудобен момент. Но и неубедителността им като потенциални президенти по време на война.
Умерената представителка на консервативната партия Валери Пекрес изглеждаше стабилна кандидатура. Но първо, че не успя да набере достатъчно подкрепа, за да си подсигури мястото за балотаж. И второ - едва ли Франция ще избера първата си жена президент, докато руският президент Владимир Путин заплашва да отвори ядреното куфарче.
И все пак според някои политолози тазгодишните президентски избори във Франция не са толкова лесни за прогнозиране.
Президентските избори не са предрешени и победата на Макрон не е сигурна, твърди ръководителят на френския аналитичен център „Фондацията за политически иновации“ Доминик Рейние пред британската медия The Guardian.
Според Рейние комбинацията от CОVID пандемията и войната в Украйна прави тазгодишния избор на президент във Франция различен от всички останали.
Какво показват данните от предварителните проучвания?
Последните данни от проучванията за резултата на първи тур на предстоящите президентски избори показват, че 27% от французите ще дадат гласа си за Еманюел Макрон. След началото на войната в Украйна доверието към френския държавен глава бележи ръст, като според експертите това се дължи и на ролята на Макрон на посредник между Москва и Киев.
Крайнодясната Марин Льо Пен, която преди подкрепяше Владимир Путин, но след началото на военните действия в Украйна се принуди да се дистанцира, получава подкрепа от 21%, сочат проучванията. По време на предизборната кампания партия на Льо Пен "Национален сбор" беше заловена да се опитва да спре от тираж 1,2 милиона екземпляра предизборни брошури, защото на една от страниците ѝ имаше снимка на Марин льо Пен с Владимир Путин от 2017 г., когато той й "даде рамо" от Кремъл - с политически PR, но и с пари.
Кандидатът на радикалната левица Жан-Люк Меленшон се издига до третото място с вот от 13%, а кандидатката за президент на десницата Валери Пекрес застава зад него с 12%, следвана от Ерик Земур с 10%.
Предварителните проучвания поставят на пето място кандидата на Зелените Яник Жадо с 5%, след него е Фабиен Русел от комунистическата партия с 4%. Седмото място е за Жан Ласал, който получава подкрепа от 3%, a на осмо място остава кандидатът на социалистите Ан Идалго с подкрепа от 2%.
Ако избирателят потвърдят с вота си прогнозата на социологическите агенции, това би означавало втори тур между Макрон и Льо Пен, което ще е повторение на президентските избори от 2017 г. Тук проучванията прогнозират 45%-55% победа за Макрон на втори тур.
Според политолога Доминик Рейние опитът в политиката на Макрон е неговото предимство – във време на война, хората не смятат за разумно да имат нов президент, който тепърва да се учи да ръководи военната и външната политика.
Обратен ефект може да се наблюдава само, ако икономическите последици от войната, особено покачващите се цени на горивата, ударят твърде силно портфейлите на френските избиратели.
„Разбира се, не можем да сравняваме проблеми като цената на живота с трагедията в Украйна, но трябва да ги вземем предвид“, казва Рейние пред The Guardian.
„Французите са шокирани от агресията на Путин и са про-Украйна, но ситуацията е трудна и развиваща се. Освен това френските гласоподаватели не смятат, че трябва да плащат за това (военно) усилие. В много страни това вероятно би се сметнало за смешна идея, но във Франция хората често мислят, че не те трябва да полагат усилия, а „държавата“ – без да разбират, че „държавата“ е същото като „французите“.
Всъщност къде е истинският риск, доколкот има такъв - гласоподавателите, които няма да отидат да гласуват, защото смятат, че няма смисъл. Това би било повторение на травмата от президентските избори през 2002 г., когато комбинация от гласовете на въздържалите се и протестният вот показаха как крайнодесният Жан-Мари льо Пен нокаутира кандидата на социалистите в първия тур.
„На 10 април може да се наблюдава силно въздържание на умерените избиратели, които са против Марин Льо Пен и не харесват Еманюел Макрон, и това е най-голямата група в електората. Ако те не гласуват на първи тур, мислейки, че изборите са предрешени, ние просто не можем да предвидим какви ще бъдат последствията. Това, което знаем, е, че неупражняването на правото на глас създава ситуации, които са необратими и отслабват демократичния характер на вота. ”
Според Рейние, ако Макрон спечели втори мандат, той ще се нуждае от убедителен резултат, за да прокара някои противоречиви реформи. Сред тях е тази за дълго обещаваната промяна в пенсионната система.
„Вече знаем как хората ще реагират на оспорваните планове за промени. Те ще кажат, ние гласувахме за вас, защото имаше война в Украйна; ние гласувахме за вас, защото бяхме против Марин Льо Пен; ние не гласувахме за вас да правите тази реформа. ”
Според Рейние преизбирането на Макрон може да срещне подводни камъни:
„Ако трябва да се обзаложим, бих казах, че Еманюел Макрон ще бъде преизбран, но поемам риск заради всички неща, върху които нямам контрол и които могат да имат последствия“, казва френският учен.
„Въз основа на проучвания на общественото мнение и намерения да гласуваме днес, можем да кажем, че е вероятно, но това е просто вероятност – би било абсурдно да се каже, че преизбирането на Еманюел Макрон е сигурно. ”
Имат ли причина французите да не преизберат Еманюел Макрон?
