Русия след инвазията - призрачни витрини и страх от мобилизация - така я описва Булевард България.
Когато руският президент Владимир Путин обяви инвазията в Украйна, войната изглеждаше далеч от руската територия. И все пак в рамките само на няколко дни конфликтът застигна и Русия. Не с крилати ракети и минохвъргачки, а под формата на безпрецедентни санкции от западните правителства и корпорациите.
Три месеца по-късно много обикновени руснаци вече усещат ефекта от ограниченията, разказва "Асошиейтед прес". Огромните търговски центрове на Москва се превърнаха в зловещи затворени витрини, някога заети от западните търговци.
McDonald's, чието отваряне в Русия през 1990 г. беше културен феномен, се оттегли изцяло в отговор на нахлуването в Украйна.
IKEA, която е олицетворението на достъпните съвременни удобства, преустанови работата си в Русия. Десетки хиляди работни места сега изведнъж са поставени под въпрос, при това за много кратко време.
Големи индустриални играчи, включително петролните гиганти BP и Shell, автомобилният производител Renault, напуснаха руския пазар, въпреки огромните си инвестиции. Shell изчисли, че ще загуби около 5 млрд. долара, опитвайки се да се отърве руските си активи.
Докато мултинационалните компании напускаха, хиляди руснаци, които разполагаха с достатъчно средства, направиха същото. Те се уплашиха от тежките нови решения на правителството, свързани с войната, които се считат от някои за връщане на тоталитаризма.
McDonald’s най-накрая напуска Русия
Някои млади мъже вероятно са избягали от страната от опасения, че Кремъл ще наложи задължителна военна служба, за да подсили своята военна сила.
Бягството обаче стана много по-трудно, след като 27-те държави от Европейския съюз, Великобритания, заедно със Съединените щати и Канада забраниха полетите до и от Русия.
Преди руските туристи достигаха естонската столица Талин само за 90 минути полет от Москва. Достъпът до дестинацията обаче вече отнема поне 12 часа, тъй като най-краткият възможен европейски маршрут е този през Истанбул.
Дори пребиваването в онлайн пространството и социалните мрежи вече е по-трудно за руснаците. През март Русия забрани Facebook и Instagram, въпреки че за момента забраната може да бъде заобиколена чрез използването на VPN.
Кремъл затвори и достъпа до уебсайтове на чуждестранни медии, включително BBC, Гласът на Америка, Радио Свободна Европа/Радио Свобода и германската телевизия Deutsche Welle.
Това се случи, след като руските власти приеха закон, според който граждани и медии могат да бъдат осъдени на 15 г. затвор за разпространение на това, което Кремъл нарича, "фалшиви новини" за войната.
Строгата правителствена мярка доведе и до спиране на малкото независими медии като "Ехо Москвы" и "Новая газета", чийто главен редактор Дмитрий Муратов спечели миналогодишната Нобелова награда за мир.
Психологическата цена на санкциите, ограниченията и свиването на възможностите може да бъде висока за обикновените руснаци, макар и трудна за измерване. Въпреки че някои проучвания на общественото мнение в Русия показват, че подкрепата за войната в Украйна е силна, резултатите вероятно са изкривени от респондентите. А те премълчават истинските си възгледи.
Икономическите последици тепърва ще се проявяват напълно.
В първите дни на войната руската рубла загуби половината от стойността си. Но усилията на правителството да я подкрепи всъщност повишиха стойността ѝ до нива по-високи от тези преди инвазията.
Що се отнася до икономическата активност обаче, „това е съвсем различна история“. Така смята Крис Уифър, анализатор на руската икономика в Macro-Advisory.
„Виждаме влошаване на икономиката сега в широк спектър от сектори. Компаниите предупреждават, че запасите от резервни части привършват. Много компании подлагат работниците си на непълно работно време, а други ги предупреждават, че трябва да затворят бизнеса напълно. Така че има реален страх, че безработицата ще нарасне през летните месеци, че ще има голям спад в потреблението и продажбите на дребно и инвестициите“, казва Уифър пред "Асошиейтед прес".
Ако войната се проточи, още повече компании могат да напуснат Русия.
Анализаторът предположи, че тези компании, които само са спрели дейността си, могат да я възобновят, ако бъде постигнато споразумение за прекратяване на военните действия в Украйна, но каза, че прозорецът за това постепенно се затваря.
„Ако се разхождате из търговските центрове в Москва, можете да видите, че много от модните магазини и западните бизнеси, са със свалени щори. Рафтовете им все още са пълни, лампите все още светят. Просто не са отворени. Значи още не са се изтеглили. Те чакат да видят какво ще се случи след това“, обясява Уифър.
Тези компании скоро ще бъдат притиснати да разрешат проблема, в който се намират руските им бизнеси, продължава експертът.
„Сега стигаме до етапа, в който времето на компаниите започва да изтича или може би търпението им“, допълва още той.
Русия след инвазията - призрачни витрини и страх от мобилизация
