Езиковед: Политиците стават все по-цинични в изказа си. Доц. Владислав Миланов от СУ "Св. Климент Охридски" споделя, че всички очакваме от българските депутати да проявяват повече уважение към българския език. Също към опонентите си в парламента, които изразяват други политически идеи.
Бебе козле постави странен рекорд за най-дълги уши (видео)
Според него агресията и вулгарността в речта на българските политици показва ниско възпитание. Показва и бедна езикова култура, неуважение към опонентите и всички граждани.
По думите му, представителна извадка дава информация как през годините българските политици се обиждат и каква лексика използват в общуването помежду си.
"Изводите, до които достигаме, са, че агресията на уличната реч, циничните употреби се увеличават. И тази тенденция не спира да се задълбочава през годините", споделя ученият.
Според него в социалните мрежи може да се изказват най-различни мнения, но те го позволяват.
Културата
Миланов е категоричен, че е недопустимо политическото да надделее над това, което е определящо за една държава. А именно културата, възпитанието, езикът, речта, която изразява ценностната система.
Той потвърди, че когато това се случи, започва началото на словесна война.
"Словесната война е продукт на политическото мислене и политическите пристрастия", посочи Владислав Миланов. "Какво правим чрез речта? Не се доближаваме един до друг, а се обиждаме и ставаме една непоносима нация", посочи той.
Езиковедът напомни, че речта е надпартийна.
"Тя е белег за култура. За едно европейско гражданско, комуникативно общество, в което можем да изразим мислите си със силата на езика. Не е нужно да стигаме до най-ниските регистри, за да се харесаме на някоя политическа агитка", убеден е ученият.
Причините
Относно причините за подобни залитания доц. Миланов каза, че това се дължи на напрегната ситуация, но и „защото през последните години не се изгради висока политическа култура". Той потвърди, че ораторските умения и адекватната реч не се учат в университета и дори в най-добрите политически образователни институции.
"Това трябва да е създадено много по-рано – още в семейството и в училището. Ако човек в публичната реч допуска отклонения или не може да формулира теза, това не е въпрос на това какво е учил, а на автокорекция – да обърне внимание, да се консултира със специалисти и да не допуска такъв вид отклонения", съветва преподавателят.
Като пример един от най-добрите образци за публична реч той даде Маргарет Тачър, която никога не е излизала да говори неподготвена, а 45-50 минути преди това е упражнявала своята реч.
"Ние използваме речта като моментно състояние. Много често у политиците наблюдаваме реч преди мисълта – необмислена реч. И това много ясно се долавя. Не е въпрос, нито на училище, нито на образование, а на интелигентност, на усвоени навици, на прочит на много книги, с които човек добива богата лексикална култура. Всичко това е въпрос на натрупан опит, защото в повечето ситуации на публичната реч ние използваме говоренето, като спонтанен процес, а всъщност говоренето трябва да бъде прецизно", настоява ученият.
Езиковед: Политиците стават все по-цинични в изказа си (видео)
Източник: Инвестор
