Системата за спешна помощ в България не е от най-добрите. Това е меко казано дори. Тя обслужва само три четвърти от приетите повиквания.
Институтът за пазарна икономика e направил анализ на системата за спешна помощ у нас.
В него е описано, че спешните повиквания за медицинска помощ у нас за година са между 700 000 и 800 000.
Пияният лекар, блъснал майка с дете, остава на работа в Спешна помощ (видео)
"По отношения на повикванията през телефон 112 за периода 2017 – 2021 г. прави впечатление, че през първите две години разликата между приетите и изпълнени повиквания е относително малка. Екипите на спешна помощ са се отзовавали на много голяма част от сигналите, получени на спешния телефон. Това се променя през 2019 г, когато разликата между приети и изпълнени повиквания започва да се отличава и достига до 24% през 2021 г.", посочват икономистите.
През 2019 г. малко под 200 000 повиквания не са били изпълнени. През 2021 г. ситуацията е подобна. Много е вероятно това да се дължи на нов подход при селекцията на спешните случаи. Не е ясно как той се е отразил на качеството на медицинската услуга. Икономистите смятат, че в обществото има неразбиране към обхвата на спешната помощ и естеството на нейните услуги.
"Данните за обслужени и хоспитализирани пациенти също показват сериозния спад на обслужените пациенти през 2019 г. с над 30% и слабия ръст през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в спешната помощ се хоспитализират между 30 и 40%, като този дял е бил най-висок през 2019 г.", пише още в анализа.
Очевидец засне сблъсъкa между „Спешна помощ“ и болница с COVID отделение (видео)
Според него нивото на хоспитализиране през спешната помощ е стабилно през целия период, като през 2021 г. броят на хоспитализациите нараства по-забележимо с около 11%. Вероятно заради Covid-19.
През 2018 г. линейките са изминали най-малко километри. Икономистите смятат, че това може да се дължи на повече лечение директно в спешни отделения.
Анализът отбелязва, че системата на спешна помощ е била силно натоварена през последните години. Разходите ѝ постоянно нарастват (от около 160 млн. лв. през 2017 г. до 270 млн. лв. през 2021 г.), а служителите намаляват.
Лекари отказват спешна помощ на дете, защото е от друга област (РЕПОРТАЖ)
Част от спешните екипи се занимават с несвойствена дейност и това следва да се промени.
"Вземането на кръвни проби на водачи на МПС, за които е имало подозрения, че шофират в нетрезво състояние, постепенно спада до близо 2400 проби за 2021 г.. А превозването на трупове за съдебно медицинска експертиза нараства до над 4000 за годината. Независимо от важността на тези дейности изпълнението им от екипите за спешна медицинска помощ буди учудване. Те следва да се изведат от обхвата на задълженията на спешните екипи и да се осъществяват от друг вид служби. За никоя от тези дейности няма основание да бъдат извършвани от спешните медицински екипи."
Икономистите отбелязват, че има два големи проекта за укрепване на спешната помощ.
Първият предвижда създаване на спешна медицинска помощ по въздуха, каквато в момента липсва у нас. Държавата ще закупи 5 хеликоптера и се очаква те да могат да се ползват до 2025 г.
Другият е за подобряване на комуникационната система на телефон 112. Предвижда се възможност за обмен на данни като видео, глас, текст и т.н.
Източник: Спешната помощ и планът за възстановяване
Снимки: БулФото
