Защо не позволиха провеждането на гей парад в Сърбия? Отговор търси публикация на Deutsche Welle.
Стефан Радович е само на 16, когато отива в училище, за да се яви на изпит. Пред сградата го нападат негови съученици, които крещят: "Убийте педала!".
Момчето се притеснява за живота си. Оттогава е под полицейска закрила всеки път, когато отива на училище в родния си град Куршумлия. "Това преживяване беше толкова травмиращо за мен, че още страдам от психическите последици", разказва Радович 13 години по-късно. Неговите съученици го мразят само по една причина - защото е гей.
Половината от ЛГБТИ хората в Сърбия крият ориентацията си
Днес Стефан Радович е активист и се бори за правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация в Сърбия. Според изследване на Агенцията на Европейския съюз за основните права повече от половината от тях крият ориентацията си, а около 90 процента от запитаните не смеят да се държат за ръка с партньора си на обществени места.
Събитието Европрайд, което тече в Белград от понеделник насам, целеше да даде сигнал срещу широко разпространените хомофобски настроения в страната. То се провежда ежегодно от 1992-а година в различни европейски градове. Белград е първият голям град на Балканите, който посреща Европрайд. Много активисти и политици от чужбина заявиха, че ще участват. Символичната кулминация на събитието е планираното шествие, което трябваше да се проведе в събота в центъра на Белград.
Вучич отмени парада
В края на август президентът Александур Вучич отмени шествието - властите не можели да гарантират сигурността му заради различните кризи. Решението предизвика остра реакция в цяла Европа. Свиканият от Вучич Национален съвет за сигурност потвърди решението във вторник.
"Намирам за изключително обезпокоително това, че властите възпрепятстват шествието Европрайд, докато в същото време други събития и масови митинги се провеждат свободно и безопасно по улиците на Белград", заяви Дуня Миятович, комисар на Съвета на Европа за правата на човека. Въпреки официалната забрана, организаторите възнамеряват да проведат шествието. "Няма да позволим на нетолерантността и омразата да победят", се казва в тяхно изявление.
Притесненията за сигурността, посочени от президента Вучич, имат основание. Първият гей парад в Сърбия бе отменен през 2001-а година, тъй като участниците в него бяха брутално нападнати от хулигани. При следващия опит през 2010-а избухнаха улични боеве между полицията и контрадемонстрантите. Анти-ЛГБТИ тълпа от сръбски хулигани, националисти и представители на църквата хвърляха заслепяващи гранати по силите за сигурност и запалителни устройства по централата на управляващата тогава партия и по сградата на държавната телевизия. Няколко коли бяха подпалени, стигна се до плячкосвания на магазини. Близо сто души бяха ранени. От 2014-а година насам обаче прайд шествията преминават без инциденти.
Отклоняване на вниманието?
Александра Гаврилович от Белград и нейната организация "Лабрис" от години водят кампании за повече видимост и по-нормално отношение към ЛГБТИ общността в Сърбия. Тя и други активисти смятат, че опасенията за сигурност, посочени от президента, са само претекст. В същия ден, в който Вучич за първи път обяви, че маршът няма да се състои, Сърбия и Косово се споразумяха да признават документите на гражданите си при преминаване на границата. За националистическите избиратели на Вучич подобна отстъпка пред Прищина, колкото и малка да е тя, е равна на поражение. "Европрайдът беше идеалният повод за отклоняване на вниманието от Косово", казва Гаврилович.
Отменяйки шествието на ЛГБТИ общността, Вучич отново превърна нейните членове в мишена. Стефан Спаравало от организацията "Da se zna" ("Да се знае") казва: "Само през август документирахме толкова много нападения срещу членове на ЛГБТИ общността, колкото през седемте предишни месеца".
През последните седмици хиляди националисти и крайнодесни участваха в хомофобски протести в Белград. Патриарх Порфирий, който беше избран за глава на Сръбската православна църква миналата година, заговори на контрашествие миналата събота за ценностите на "традиционното семейство". "С тази реч той ни отдели от останалата част от обществото и насърчи нетолерантността и хомофобията", обвинява го Спаравало. Еднополовите двойки продължават да са изправени пред сериозни правни трудности - те не могат да осиновяват деца, изкуственото оплождане им е забранено.
Ана Бърнабич не е направила нищо за правата на общността
Александра Гаврилович е изпитала тези трудности на свой гръб. Тя има три деца и живее заедно с партньорката си. Тризнаците са родени преждевременно и са прекарали първите си седмици в кувьоз. През този период партньорката ѝ нямала право да ги посещава. Забранено ѝ било да ги запише в детска градина или училище, както и да пътува с тях в чужбина. "Партньорката ми сякаш е невидима. Живея в тази страна, все едно съм самотна майка на три деца", казва Гаврилович.
Фактът, че от пет години министър-председателка на Сърбия е Ана Бърнабич, която живее открито с жена, не е допринесъл с нищо, смята Гаврилович. Бърнабич не отрича своята хомосексуалност, но и не подкрепя ЛГБТИ общността. По време на дебата за настоящата забрана на шествието Европрайд тя застана изцяло на страната на Вучич.
Вучич отново я номинира за премиер, което според критиците му е стратегически ход. В чужбина това създава на Сърбия, която е кандидатка за членство в ЕС, имидж на страна, приятелски настроена към ЛГБТИ. Но истинските проблеми остават, казва Стефан Радович
