Запознайте се с "щраусовите хора" и тяхното рядко генетично заболяване. Това е народът вадома от Зимбабве. Хората там са с два пръста. Причината е болест, която обаче те използват в своя полза, пише NatGeo.
В странен обичай племе от Индонезия ексхумира телата на починали близки и ги облича с дрехи (снимки)
При народа вадома в Зимбабве има рядка генетична мутация. Поради която те имат само два големи пръста на всеки крак, наричани нокти на щраус. Но те не са психически травмирани. Нито сериозно ограничени физически заради състоянието си. Напротив, приемат го като благословия и го използват в своя полза.
Животът
Вадома живеят в село в най-северната точка на Зимбабве. Те са единствените традиционни ловци събирачи в страната. И живеят в сравнително изолиран район в долината на река Замбези, далеч от всички останали.
Много хора от тяхната общност не могат да носят обувки. Тъй като имат само два големи пръста на всеки крак. Това е генетично заболяване, наречено ектродактилия, резултат от единична мутация на хромозома номер седем. На стъпалата им липсват трите средни пръста. А двата външни са обърнати навътре, наподобявайки крак на щраус. Оттук и името на групата им "двупръсти" или "щраусови" хора.
Те могат да ходят, макар и с известна трудност, но тичането е по-голямо предизвикателство поради формата на краката им. Ектродактилията обаче ги прави отлични катерачи по дърветата.
Още за тях
Старейшините от вадома твърдят, че техните далечни предци са били подобни на птици същества, дошли от звездите и смесили своята ДНК с ранни земни жени, за да създадат потомство. Тази фолклорна история е сходна с друг мит. Той е разказван от народа догон в Мали. Те вярват, че преди хиляди години извънземни от звездната система на Сириус пристигат на Земята и се заселват сред тях.
Не всички членове на народа вадома имат тази генетична мутация - с нея се раждат само около една четвърт от тях.
Тъй като общността е изолирана, има малък генофонд и според местния закон членовете ѝ не могат да се женят извън групата, “щраусовият крак” не се разпространява навън. Но и поради същите причини вадома изпитват генетичното заболяване много по-често от други африкански народи.
Докато Африка разчита на селското стопанство за храна и доход, вадома не практикуват земеделие и скотовъдство. Нещо повече, днес тяхното селище е единствената неземеделска зона в Зимбабве. Препитават се успешно чрез лов, риболов и събирателство, а домовете им представляват постройки, направени от тръстика и клонки.
Правителството на Зимбабве се опитва да приобщи вадома, като предоставя на тяхно разположение както клиники, за да им помогне физически, така и училища, за да ги образова. Въпреки това, изглежда те не са убедени, че интеграцията е в техен най-добър интерес. Така че засега усилията на държавниците остават без особен успех в тази посока, пише Earthly Mission.
