Преди седмица те отрязаха косите си в подкрепа на протестите в родината си. Вярват, че страната им е достигнала момента, след който няма връщане назад. Свободна Европа споделя историята на две иранки в България.
Върху дланите на Афиф (фамилното име не присъства по желание на лицето) на фарси и на английски е изписана дума – „свобода“. Написаното обаче и е много повече от дума – за нея свободата е и потъпкано право, дългогодишна мечта.
Пътят към България
„Свобода“, редом до думите „жени“ и „живот“, пише и върху плаката на Фей Ешкевари. Както Ешкевари, така и Афиф са иранки. От няколко години живеят в България – именно заради липсващите свободи в родината им и желанието им за по-сигурен и достоен живот. Точно преди седмица двете се включиха в демонстрация в центъра на София в подкрепа на протестите в родината си.
„Не мислете обаче, че хората като нас, които са емигрирали от Иран, са свободни“, казва Афиф. „През последните години 10 милиона души са напуснали Иран заради натиска на правителството. Но сърцата ни са все още в Иран.“
Афиф идва в България през 2019 г., като успява да премести собствената си IT фирма тук. Казва, че не е виждала повече бъдеще за себе си в Иран.
Ешкевари идва още преди 10 години, когато започва да се страхува, че може да бъде арестувана в родината си заради някои съвсем незначителни по думите ѝ, но все пак критични статии, които пише. Днес продължава да работи като журналистка и преводачка.
Двете разказват, че през последните почти три седмици непрекъснато следят новините от родината си. Протестите там избухнаха на 16 септември след смъртта на млада жена, арестувана от моралната полиция за неправилно носене на забрадката си.
Властите използват сила, за да потушат недоволството на хората, като досега най-малко 154 души са били убити, а арестуваните са повече от 1200.
Иранска тийнейджърка изгори забрадката си, намерена е мъртва (видео)
Новините от Иран обаче са непълни и идват със закъснение. За да попречи на организацията на протестите, режимът ограничи достъпа до интернет в страната и блокира някои от най-използваните социални мрежи. Хората там обаче все пак успяват да споделят снимки и видеа от демонстрациите. „Чувствам пеперуди в стомаха си, докато слушам как приятелите ми скандират срещу ислямската диктатура“, казва Ешкевари.
Емоциите им обаче са смесени – освен вълнение има и тревога, гняв, тъга.
Траур, но и гняв
По време на демонстрацията в петък пред пилоните на НДК няколко жени излязоха напред с ножици в ръка. Сред тях бяха и Ешкевари и Афиф. Както десетки други жени в Иран и по света, те публично отрязаха кичури от косата си.
Освен форма на протест, отрязаните коси в Иран са и древен символ на траур, разказват пред Свободна Европа двете иранки. С него жените на Иран изпращат ясно послание на управляващия ги режим – смъртта на 22-годишната Махса Амини няма да бъде забравена, а всеки отрязан кичур, разпилян от вятъра, ще разпространява исканията за справедливост и ще подклажда гнева на хората.
Този гняв всъщност не е отскоро, а настоящите протести далеч не са първите, отбелязва Ешкевари. Първите демонстрации срещу задължителното покриване на косата се случват малко след Ислямската революция през 1979 г. и въвеждането на това правило. Тогава по думите на Ешкевари десетки хиляди жени излизат по улиците на Техеран. Протести срещу задължителния хиджаб има и след това, под най-различна форма.
„Жени, живот, свобода“
Но огънят, пламнал сега, има връзка и с друго.
„Хората никога не са били доволни от този режим, но през последните години се случиха много неща“, казва Афиф.
Сред събитията, които изброява, са антиправителствените протести през 2019 г., които бяха най-масовите от много години насам и които режимът успя да потуши със сила. Стотици хора бяха убити тогава.
През януари 2020 г. последва друго – иранските власти изстреляха ракета срещу пътнически самолет, излетял от летището в Техеран. Всичките 176 души на борда загинаха. Управляващите първоначално отричаха, че те са свалили самолета, и признаха вината си чак по-късно.
„Протестите миналата събота в подкрепа на гражданите на Иран, които се проведоха в 150 града по света, всъщност бяха организирани от човек, загубил жена си и детето си в този свален самолет“, отбелязва Ешкевари.
Според нея именно заради такива случаи от последните години трите думи „Жени, живот, свобода“, написани на плаката ѝ в петък, са се превърнали в основен слоган на настоящите протести.
„Защото това са точно тези основни неща, които режимът в Иран отнема от хората“, казва тя. „Жените не са единствените потискани, но репресиите върху цялото общество се виждат най-ясно чрез тях. Животът на хората пък им се отнема буквално – режимът ги убива по улиците или докато летят в самолета“.
Иранската полиция нахлу в университета “Шариф”, десетки са ранени и арестувани (видео)
Пленници на един режим
Що се отнася до свободата, както Ешкевари, така и Афиф използват една дума по адрес на себе си и своите съграждани – пленници. Според тях иранците са пленници на един несправедлив, репресивен режим и остават такива дори когато напуснат страната.
„Когато дойдох в България, обиколих 10 банки и никоя от тях не искаше да ми открие сметка. Заради иранския ми паспорт“, разказва Афиф.
„Защото иранското правителство е под международни санкции и банките се опасяват, че може да съм свързана с правителството по някакъв начин.“
Отново заради действията на режима и ядрената му програма пък, хората с ирански паспорти по целия свят срещат трудности, ако искат да следват ядрена физика в университета, добавя и Ешкевари.
„Където и да се намираем, оставаме пленници на режима, продължаваме да живеем в същата реалност“, казва тя.
Мрак, а след него светлина
По думите и на двете жени всичко това обяснява силата и разпространението на протестите днес. Гневът просто се е натрупвал вътре в хората, а смъртта на младата Махса Амини просто е била искрата, запалила пожара.
Какво представлява моралната полиция в Иран и защо протестират гражданите?
„Всяка жена има чувството, че можеше да бъде Махса Амини в този ден. Всеки мъж чувстват, че е можело да бъде нейният брат или баща, който внезапно разбира, че близката му е починала. На иранците им е писнало да бъдат заложници на своето правителство, те искат животите си обратно“, казва Афиф.
„Те не искат повече този режим, те искат демократично и светско управление. Те не искат задължителна религия и задължително облекло – искат свобода.“
Няма връщане назад
Според Афиф страната ѝ е достигнала момента, след който няма връщане назад. Разликата с предишни протести е, че у поколението, което е на улицата днес, го няма страхът на родителите им. По думите и на Афиф, и на Ешкевари у младите просто смятат, че няма какво да губят.
Протести имаше и в четвъртък, въпреки вече потвърдената информация, че иранската полиция използва бойни патрони срещу демонстрантите. Правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ съобщи в четвъртък, че преди седмица само в рамките на един ден силите за сигурност са убили 82 души, включително и деца.
Властите в страната обаче отричат да използват смъртоносни патрони срещу протестиращите и твърдят, че демонстрациите се организират от „врагове“ като САЩ и Израел.
„Не смятам, че Иран може да се върне обратно към това, което беше преди“, обобщава Ешкевари.
Макар че ѝ е трудно да се предскаже какво точно ще се случи, в нея надеждата е повече от песимизма.
„Не знаем дали това ще бъде последният път и след него ще получим това, за което отдавна мечтаем. Но знаем, че мракът не продължава вечно, след него винаги идва светлина.“
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
