Самоцензура и заплахи - какво се случва с българските медии? Отговор дава доклад на Асоциацията на европейските журналисти в България, посветен на годишната анкета, оценяваща медийната свобода у нас.
Сред основните предизвикателства, пред които се изправят журналистите у нас, са: стрес, онлайн тормоз, заплахи за дела, опит за намеса в редакционното съдържание, автоцензура. Продължават да бъдат актуални и проблемите с концентрациите и непрозрачната медийна собственост. Сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите е водещо предизвикателство за голяма част от работещите в тях.
Това са част от отговорите на работещи в медиите в България, дадени в годишната анкета на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ). Проведено за шести път, проучването отчита ръст на позитивните нагласи сред журналистите, въпреки че като водещи фактори с дълбок отпечатък върху медийната среда се превръщат пандемията, войната в Украйна и спиралата от политически криза в България. Изследването се провежда през година и е анонимно. Докладът за 2022 година е със заглавие "Медии под обстрел".
Почти всеки втори анкетиран дава средна оценка на свободата на словото в България, а добра - 16.2%. Един от петима я определя като "лоша". Почти всеки десети - "много лоша". В изследването са участвали 204-ма души, като от организацията уточняват, че то не е представително. В същото време обаче това е единственото изследване, което анализира мненията на самите журналисти.
За 2022 г. данните на АЕЖ показват, че:
- Увеличават се отговорите, според които има ръст във вътрешния натиск и автоцензурата сред журналистите. От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети.
- Появява се нов феномен - онлайн тормозът, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии. Всеки трети респондент смята, че това е сред най-честите форми на външен натиск, като за такъв натиск съобщават и журналисти, които твърдят, че са нападани заради позицията им спрямо войната в Украйна.
- Всеки десети споделя, че е бил е заплашван със съдебно дело. Това е ръст с около 4% спрямо предходното изследване на АЕЖ.
- Почти всеки втори журналист посочва, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47.5%).
- Регионалните медии изчезват.
"Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбардирани от сложни събития като войната в Украйна. Причина е и че медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба", коментира при представянето на резултатите председателят на Асоциацията на европейските журналисти Ирина Недева.
SLAPP
Проучването показва, че е нараснал делът на журналистите, които са били заплашвани с воденето на съдебно дело срещу тях. Всеки втори анкетиран познава колега, срещу когото е водено сплашващо дело. Един от трима е чувал за такива дела, а информацията за такъв процес влияят на всеки четвърти участник в анкетата. "Близо 25% си налагат автоцензура и избягват проблемни теми, защото знаят, че може да бъдат съдени", коментира съсловната организация.
Съдебните дела срещу журналисти (известни като SLAPP -Strategic lawsuits against public participation ) са проблем, констатиран и от редица международни организации. Той през последните години той се задълбочава, а случаите зачестяват. В края на 2021 г. бе поета инициатива в Европейския парламент за единно европейско законодателство за защита срещу SLAPP, като българските мерки за тези дела все още не са изготвени и разработени.
АЕЖ прикани журналистите да бойкотират политици като Костадинов
Автоцензура
Проучването показва, че тежестта на "външния натиск" като форма на ограничение върху свободата на словото намалява за сметка на вътрешния натиск и автоцензурата.
От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто в провежданите от АЕЖ-България анкети. В предходно проучване "външният натиск" събираше най-много отговори (76.7%) в сравнение с "вътрешния" (65.8%) и "самоцензурирането" (20.8%). През 2022 г. се наблюдава скок - вече 25.5 % oт участниците в проучването споделят, че се самоцензурират.
Ето и един от отговорите в анкетата: "Практикува се (бел. ред автоцензурата) от журналистите, тъй като у тях съществува усещането, че даден материал няма да бъде възприет добре от дадена политическа фигура и/или партия, или пък от обществото. Автоцензурата у журналистите е нещо, което се е насъбирало с години и в един момент просто става част от човека, практикуващ професията. Дори смятам, че да се самоцензурираш е далеч по-лошо от това някой друг да упражнява цензура върху теб. Журналистите изпитват страх да не загубят работата си, особено в тези трудни времена, в които живеем, и на фона на цялата конкуренция и борба за място в медиите. Автоцензурата е съвкупност от много неща, компромиси със себе си и пр."
Вътрешният натиск от редактори и рекламодатели
След вътрешните източници на натиск върху работата на журналистите водеща практиката продължава да бъде да се сваля или променя съдържанието от страна на по-високопоставен редактор. На второ място е посочена "принудата" от собственик на медията. Тя е следвана от "инструктажите" на рекламния отдел. Мъмренето и порицанието също са срещани инструменти за "регулация" и намеса в публикациите и видеоматериалите
Почти всеки втори журналист споделя, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47.5%). Малко по-голям е делът на хората, които са били свидетели на такъв. Висок остава процентът на хората, които са на мнение, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. За малко над 80% от анкетираните намесата е "по-скоро практика" и "широко разпространена практика".
Политическата намеса остава
Източници на външен натиск са държавни, областни и общински институции, като през последните две години делът на журналистите, които ги посочват, се е увеличил. "С всяка изминала година местните и държавните институции все повече използват различни инструменти за натиск. А те се приписваха основно на икономическите субекти и рекламодателите. Влиянието на местната власт в някои медии се вижда и от отговорите на въпроса: "Плаща ли общината на медии от вашия регион за публикуване на готови прессъобщения?". Всеки трети отговаря положително. А други 30.4% посочват, че не знаят, но са чували за подобни практики". Това пише още в доклада по резултатите от проучването.
Все пак първото място сред центровете на влияние върху редакционното съдържание заемат политиците. Отреждат им го 72.5% от участниците.
Увеличение има и в натиска, който упражняват криминалните групировки (с близо 10 на сто спрямо 2020 г.)."В рамките на последните две години остават почти без промяна резултатите от въпроса, който очертава отношенията между критични медии и държавните институции. Откази или системно забавяне на обществена информация, изваждане от списъци с прессъобщения или официална информация, избягване да се дават интервюта в медии с критични журналистически гласове. Наблюдават се и практики на партийни централни и държавни институции да не информират редакции своевременно за пресконференции или за актуални теми от обществен интерес. Всеки трети журналист отговаря, че често е обект на различно отношение в сравнение с представители на медии, подкрепящи властите. 40.2% посочват "понякога", а "никога" - 11.8%. Около 16% отказват да дадат отговор на този въпрос", пише още в доклада.
Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбандирани от сложни събития, като войната в Украйна, но и защото медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреб
За изследването
Анкетата на АЕЖ се провежда от 2011 година насам и това е шестото издание. Проучването е с национален обхват, но не е представително за професионалната общност. Една от причините е и липсата на пълни и достоверни официални данни за работещите в медийния сектор в страната. Резултатите се набират чрез онлайн анкета, която се попълва доброволно през сайта на АЕЖ-България. През 2022 г. в проучването са участвали 204 души (през 2017 г. броят на участниците е 200, а през 2020 - 204). Респондентите са посочили, че работят като журналисти и медийни експерти. Заемат различни длъжности - репортери, ресорни и главни редактори, собственици на медии, университетски преподаватели.
