Ето кой е най-добрият град за живеене в България според годишното изследване за развитието на регионите на Института за пазарна икономика (ИПИ) - Габрово е най-добър град за живеене с нарастващи заплати, доходи и стандарт на живот. Нивото на бедност в Габрово е ниско, отчитат данните.
Снимка: iStock
В София инвестициите са на най-високо ниво, а пазарът на труда във Велико Търново е с най-добри показатели.
Най-ниските местни данъци са във Видин, а администрацията е най-добре развита в Добрич.
В морската столица Варна има благоприятен естествен и механичен прираст и висок дял на градското население.
Най-качествено е образованието в Смолян, а здравеопазването в Плевен.
Търговище е представен като най-сигурният град. Там се отчита най-ниска натовареност на наказателните съдии и най-бързо правораздаването.
Най-чист е Бургас заради достъпа до канализация и пречиствателни станции, голям дял горски територии и добро управление на битовите отпадъци.
Русе пък получава приза за най-културен град заради високия брой посещения на кина, театри, музеи и библиотеки.
Запознайте се с 8-милиардния жител на планетата (снимки)
Снимка: iStock
Изследването на регионите на ИПИ показва, че икономическата и социална карта на страната е променена през последното десетилетие. Причината са множество предизвикателства. Сред тях са забавянето на инвестициите и растежа, пандемията и последвалата рецесия, бързото възстановяване, политическата нестабилност. Войната в Украйна и енергийната криза в Европа също имат своето отражение. Въпреки това различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. В по-общ план, икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност.
Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера.
В много региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават.
Към добре представящите се в цялост София, Пловдив, Варна, Бургас и Габрово се присъединяват Стара Загора, Велико Търново и Русе. Те преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.
Най-голямото предизвикателство остава демографската криза. Данните от Преброяване‘21 за трудоспособното население показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал. 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила.
Липсата на адаптация към намаляващото население продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка. Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика, се посочва в изследването.
