ЕК изрази критична позиция за предоговарянето на Плана за възстановяване, стана ясно от материал на БНТ. Такова предоговаряне може да се състои само при изключителни случаи. Държавата, която иска подобно предоговаряне, трябва да докаже, че вече не може да изпълнява целия си план или част от него поради обективни обстоятелства.
В такъв случай Европейската комисията е готова да обсъди изпълнението на отделни етапи или цели. Но това ще изисква и стриктна оценка на всеки един случай поотделно, направена от Еврокомисията заедно със съответната държава.
При евентуални промени, ревизираният план за възстановяване отново трябва да отговаря на първоначалните критерии за отделяне на 37% за разходите за климата. Остава и необходимостта планът да адресира значителен набор от специфични за всяка държава препоръки. Българските препоръки са свързани с прогресивна декарбонизация на българската икономика.
Вижте колко разходи за здраве са причинили въглищните централи у нас за 5 години
От ЕК напомнят, че българският план беше одобрен едва през май 2022 г.
Повечето планове на останалите държави бяха одобрени още през 2021 г. Затова фокусът трябва да бъде върху изпълнението на настоящия план.
Според Брюксел големите инвестиции и трансформиращите секторни реформи в енергийния сектор в настоящия български план са напълно съвместими с целите на REPowerEU за постепенно премахване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива. Българският план включва намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 40% до 2025 г.
Тези реформи вървят ръка за ръка с важни инвестиции във възобновяеми източници и съхранение на енергия. Съгласно плана финансовата подкрепа за екологизиране на енергийния сектор възлиза на над 2 милиарда евро.
От Европейската комисия припомнят, че България е икономиката на ЕС, която е с най-висока въглеродна интензивност. Ясните ангажименти за изпълнение на специфичните за страната препоръки относно декарбонизацията са били решаващ елемент за одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост. Планът за възстановяване и другите инструменти на ЕС допринасят с повече от 5 милиарда евро финансова подкрепа за декарбонизацията на българската енергийна система. Това води до справедлив и честен преход и гарантира, че нито един гражданин не е изоставен, казват още от ЕК.
