За първи път Русия няма да присъства на честването за освобождаването на Аушвиц. Чешкият президент Милош Земан обаче покани Путин на възпоменание на Холокоста в същия ден като събитието в Аушвиц, съобщава Reuters.
Отпразнуването на 78-ата годишнина от освобождаването на нацисткия лагер на смъртта "Аушвиц-Биркенау" ще се проведе на 27 януари, както обикновено. Необичайното тази година обаче е, че за първи път от края на Втората световна война, Русия не е поканена.
Досега винаги руски представител е произнасял реч на основната церемония. Причината Русия да не присъства на честването на освободения от Червената армия концентрационен лагер, е войната на Кремъл в Украйна. Това съобщават от музея в Аушвиц в Полша.
Според директора на музея Пьотр Чивински "е очевидно, че той не би могъл да подпише писмо с покана до руския посланик в контекста на конфликта".
"Надявам се това да се промени в бъдеще, но ни предстои да извървим дълъг път... На Русия ще й трябва извънредно много време и много дълбок самоанализ след този конфликт, за да се върне в обществото на цивилизования свят", заяви той, цитиран от Полската информационна агенция ПАП.
В деня на руското нахлуване в Украйна на 24 февруари музеят нарече руското нападение "варварски акт".
"Съдник на този варварски акт ще бъде историята, а на неговите извършители, да се надяваме, Международният наказателен съд", написа музеят в "Туитър".
Алтернативно празненство?
В съседна Чехия президентът Милош Земан, който изрази симпатии към позицията на Москва по отношение на Украйна, покани Путин и лидерите на другите съюзници от Втората световна война на отделно, по-малко, възпоменание на Холокоста в същия ден като събитието в Аушвиц.
Поканата до Путин разгневи много чехи. Чешката федерация на еврейските общности се дистанцира от поканата, позовавайки се на ролята на Русия в Украйна. Никой държавен глава не е потвърдил, че ще присъства на чешкото събитие.
Какво преживях в Аушвиц. Записките на 14-годишната Шайнди
"Аушвиц-Биркенау", изграден в окупирана Полша, е символ на геноцида, извършен от нацистка Германия. В него губят живота си над шест милиона европейски евреи, както над 100 хил. души от различни националности. Сред тях са и около 20 хил. пленени съветски войници.
Съветските войници намират живи около 7500 затворници, когато Червената армия освобождава лагера на 27 януари 1945 г.
