Отказа ли се Европейската комисия от санкции срещу ядрения сектор на Русия?
Преди срещата на лидерите на ЕС миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски призова блока поне да наложи санкции срещу руската компания за ядрена енергия „Росатом“.
Първоначално изпълнителният орган на ЕС каза на страните от Общността, че ще се опита да изготви санкции, насочени към гражданския ядрен сектор на Русия. Но този план се провали, пише Politico, позовавайки се на трима дипломати.
Снимка: iStock
Поредните пакети от санкции на ЕС са разделени на няколко части. Новите правила са насочени към специфични сектори като авиацията или военните. Подготвени са и списъци, които налагат визови ограничения и замразяване на активи на лица и компании. Санкциите обаче не включват ядрения сектор, твърди Politico, след като е разгледал чернови на документите.
България ще наложи вето на следващия пакет санкции, ако засяга руската ядрена енергетика?
Унгария отдавна се противопоставя на санкции към ядрения сектор, посочвайки зависимостта си от „Росатом“. За да преодолее потенциално вето от страна на Унгария, ЕС обмисляше да включи отделни служители на „Росатом“ и други компании в списъка, но в крайна сметка реши да не го направи.
Снимка: iStock
Франция също изрази предпазливост, като служител на френското министерство на икономиката каза пред репортери по-рано тази седмица, че "много атомни електроцентрали използват гориво от руска енергия".
Някои дипломати от ЕС изразиха разочарование от този ход, допълва изданието.
Припомняме, че българският държавен глава Румен Радев също обяви, че страната ни ще наложи вето на следващия 10-и пакет санкции срещу Русия, ако той засяга руската ядрена енергетика.
Българският президент се срещна с Володимир Зеленски и украинската делегация на заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Радев обаче бе в група с ръководителите на държави от ЕС, които са против нови решителни санкции срещу Русия. Или директно се противопоставят срещу осигуряването на военна помощ за Украйна.
За разделянето на държавите на групи съобщи Politico. Според брюкселското издание третата включва “някои страни, които традиционно изказват загриженост за санкции, които отиват твърде далеч”. Включително Австрия, Унгария, Хърватия, България, Словения, Гърция и Кипър.
