10 разпространени лъжи за еврото и истината за тях събира в свой материал Татяна Димитрова от Дневник.
Неотдавна проучване показа, че много българи са против приемането на еврото. Те обаче също така си признават, че са далеч от информирани по темата. Без изненада сред най-популярните въпроси е този за цените. Но не е единственият и разбира се има редица други, по които твърде малко хора са компетентни. Те обаче широко се използват за убеждаване на масовия зрител/читател защо е лошо да се приеме еврото. Подобно и на други такива теми и тази неизбежно става обект на обсъждане с приятели или роднини. Така се вижда кой на какво влияние е бил подложен междувременно.
Твърдение 1: Цените ще се вдигнат. Тази теза не е от вчера, но сега въпросът е особено чувствителен предвид голямата инфлация.
Истината е в статистиката, а не какво твърдят противници на еврото или хора, позоваващи се на информация "в интернет". Данните показват, че има минимално поскъпване и за ограничен период. Най-пресният пример е Хърватия, която от януари прие еврото. В сравнение с декември инфлацията се повишила с едва 0.2%. Картината е пъстра - в някои страни дори се отчита месечна дефлация към момента на приемане на еврото. Такъв е случаят, например, с Кипър, Малта и Литва.
Ако се гледа на годишна база - т.е. за съответен месец спрямо същия на предходната година - отново има разнопосочни резултати. Едни имат минимално поскъпване, други по-голямо, трети - поевтиняване. Това показва, че не може да е вярно твърдението, че еднозначно и категорично цените ще се покачат само поради влизането в сила на новата валута.
Данни на ЕЦБ, Евростат и националните банки на страни като Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва - всичките въвели еврото в различни години и различна икономическа ситуация - сочат "ефект на еврото" върху годишна инфлация в първата година в рамките на 0.11-0.3%
Не само по тази причина, но във всички страни, които се готвят да приемат еврото от определена дата, цените се обявяват и в двете валути 6 месеца преди да стане това и този режим се запазва обикновено в първите две седмици на януари след въвеждането на единната валута.
Това означава, че потребителите могат да наблюдават какво се случва. При нарушения те не просто да мърморят и да се оплакват в социалните мрежи, а да подават сигнали на институциите - в случая Комисията за защита на потребителите. Това е само една от контролните институции, които се финансират от парите на същите потребители.
В допълнение средната инфлация в еврозоната е далеч от висините, достигнати в България. Например, за януари 2023 г. тя е 8.6%, което е спад от 9.2% през декември. И двете стойности са на годишна база. През същия месец в България животът поскъпва средно с 16.4% спрямо същия месец на предходната година.
Примерът със Словакия
Словаците приеха единната валута от 1 януари 2009 г. в разгара на световната финансова криза. Те завършиха годината с практически същата инфлация като на еврозоната (1%). В годината преди това тя е била в Словакия 3.9%. За следващата 2010 г. инфлацията пада на 0.7% годишно (три пъти под средната за еврозоната). Това се обяснява с настъпилата рецесия и свито потребление. След това с възстановяването инфлацията се покачва, но не се отделя драматично от средната за зоната на единната валута.
Движението на годишната инфлация (в синьо) в Словакия (приела еврото от 1 януари 2009 г.). През 2011 г. тя се повиши и заради световното поскъпване на петрола.
Инфлацията намалява бързо в първите месеци след приемането на еврото (моментът е отбелязан в зелено).
Разследват България за злоупотреби с европейски средства за близо половин милиард евро
Твърдение 2: България не е готова. Това е вероятно втората най-популярна теза на противниците на еврото. Има се предвид, че заплатите и като цяло стандартът на живот в България далеч не само не е достигнал, но дори не е доближил много средното ниво в ЕС и в частност в еврозоната.
Подобен аргумент се чува и в европейски страни, които засега не се готвят да приемат еврото. Сред тях са Полша, Чехия и др. Причината е, че при финансови проблеми те използват националните си валути за различни мерки, с които да стимулират растежа на икономиките си. Проблемът е, че това невинаги е успешно. В случай на голяма криза се налага да защитават валутите си от обезценяване. Това означава, че може да се наложи лихвите да бъдат повишени силно, да търсят външна подкрепа. В момента тази подкрепа струва повече заради това, че централните банки по света вече няколко пъти повишиха лихвите, което се отрази по веригата до крайните потребители.
Така да имаш своя валута не гарантира по-добра позиция за данъкоплатците. Освен това България така или иначе не може да ползва тези практики. Страната е във валутен борд, левът е фиксиран и не може да се водят политики, които променят стойността му. Това води и до следващия даван за пример въпрос.
Твърдение 3: А другите защо не искат?
Дават се примери с Чехия, Полша, Швеция. Обичайното обяснение е, че така могат по-бързо да правят промени в лихвените нива и обменната стойност на валутата си и да в рамките на възможностите си да контролират състоянието на националния дълг. Така се помага на националната икономика (понякога с месеци или дори години по-рано). Европейската централна банка се съобразява с особеностите на икономиките на всички страни членки, някои от които са доста по-чувствителни на промени в лихвените равнища.
Споменатите три страни не са в борд, тоест валутите им са плаващи, както е прието да се наричат. Тоест, тяхната стойност се определя от пазара - от търсенето и предлагането в рамките на деня и в зависимост от това те поскъпват или поевтиняват.
Принципно положение е, че когато една валута е скъпа, това свива износа на страната. Тоест, ако някой произвежда нещо за износ, то този износ става по-скъп. Възможно е поръчките му от чужбина да намалеят. Ако пък местната валута поевтинява, това означава, че за една единица могат да се купят по-малко стоки от тези, които традиционно се внасят.
Но за стойността на една национална валута извън еврозоната влияят и фактори като международни цени на енергията, разходи за труд (т.е. и нивата на осигуряване), налична инфраструктура, данъчни политики, бизнес климат, върховенство на закона...
Примерът с Унгария
Премиерът Виктор Орбан държи на националната валута, но води - особено от есента на 2021 г. в името на спечелването на изборите през април 2022 г. Неговата икономическа политика е популистка. Тя включва контрол на цените на горива, захар, брашно, олио, пилешко, млечни продукти и дори на ипотечните заеми. Там обаче инфлацията е сред рекордните в ЕС и форинтът е сред най-обезценилите се валути не само на континента. През 2022 г. инфлацията там наближи 20%. През януари се изкачи на 24.5%, най-високата в ЕС, въпреки усилията да контролира цените. Бюджетният дефицит за миналата година достигна 5.3%, което е двойно спрямо средните 2.7% за ЕС. Цените на храните се повишиха за година с 49%, а на енергията - с 56%. Над 55% от унгарците заявяваха в края на миналата година, че редовно не намират хранителни продукти с контролирани цени. Супермаркетите въведоха ограничения в бройките, които може да купи един клиент.
Твърдение 4: България ще загуби финансовия си суверенитет, тоест друг ще решава вместо България.
Това е една от политически най-експлоатираните тези срещу приемане на еврото, но и една от най-лесно оборимите. Този въпрос е свързан с предната теза - че отказът от лева бил равносилен на отказ от самостоятелна политика. Такава политика и без това България чрез БНБ не може да провежда от почти четвърт век заради валутния борд. Както повечето помнят, той бе въведен във времена на тежка криза и огромна инфлация. Целта беше да се стабилизират финансите на страната, което и стана. Неговото съществуване не позволява на БНБ да финансира правителството, което да харчи свободно, но също така и не може да бъде кредитор на банки, ако те имат нужда от финансиране.
Но благодарение на политиката на Европейската централна банка и използването на еврото от икономики, създаващи огромна част от БВП на ЕС, азбучна истина е, че банките, които са в страни, приели еврото, дават кредити при по-ниски лихви на клиентите си отколкото тези, които не са. Освен това заради изискванията на банковия съюз значително по-засилен е контролът и по-стабилни са националните банки. За България, която има няколко ярки примера с рухване на банки, последното е особено важно.
Твърдение 5: България ще плаща на други закъсали.
Най-честият, а и най-пресен пример тук е с Гърция. Тя няколко години след предната глобална финансова криза трябваше да бъде спасявана.
Разбира се, че ако някой член на еврозоната закъса, другите му помагат, защото тук се ползва принципът на солидарността. Но трябва да се мисли, че в позицията на закъсал може да се окаже и този, който не иска да спасява другите в такава ситуация. Освен това след случая с Гърция, която изпадна в криза най-вече заради раздутата бюрокрация, безотговорността на политиците и корупцията, много неща се промениха и продължават да се променят в посока на затягане на финансовата дисциплина в еврозоната.
Днес еврозоната разполага с няколко инструмента със собствен антикризисен ресурс (например Европейският стабилизационен механизъм) и се обсъждат идеи за един вид Европейски валутен фонд, който да следи какви ги вършат националните правителства и банки и превантивно да предупреждава за последиците от поемане на твърде големи рискове. Други процеси текат при капиталовите пазари с обмисляне на идеи за единен капиталов пазар на еврозоната, както и за това, че особено рисковите играчи на него ще трябва също да понесат загуби при финансов шок в някоя страна с евро.
Така че преди да се стигне до "плащане" от България има да се измине доста път и да се изчерпят доста инструменти в защита на еврото.
Твърдение 6: България ще стане като Гърция, тоест ще обеднее. Някак паралелно с горното битува и този страх. Той показва, че се приема еднозначно, че веднъж страна приела еврото, тя непременно ще го закъса.
Ситуацията пред очите на всички показва, че това не е така. Приемането на правилата в еврозоната означава повече дисциплина, а не разхлабване и повече харчове.
Пример от Латвия - и то при по-либерални времена - сочи, че за 10 г. членство в еврозоната средната заплата на местните жители се е повишила с 67% за 7-те години след приемането на еврото. В Литва само за 6 г. след приемане на еврото средната заплата е нараснала със 108% - от 758 евро през 2015 г. до 1579 евро през 2021 г., а сближаването на доходите със средните за еврозоната нива започва да върви ускорено. Което, например, в момента синдикатите в България се опитват да постигнат чрез натиск да се повишава минималната заплата.
Твърдение 7: Някой друг ще ни казва какво да правим.
Този въпрос има пряка връзка с вече споменатото говорене за загубата на суверенитет. Само че подобно твърдение е валидно и за страните, които вече са еврозоната - те могат да кажат, че с приемането на България и тя ще започне да им казва какво да правят. Проблемът не е, че българската икономика е несравнимо по-малка от германската, френската или италианската, а какви са целите ѝ в еврозоната, има ли достатъчен капацитет правителството да защитава национален интерес в сложните процедури за формиране и изпълнение на политики в Европа. Т.е. не дали някой ще ни казва какво да правим, а дали ние имаме какво да кажем и то да бъде чуто.
Твърдение 8: Банките ще станат нестабилни.
Лошите спомени на тези, които ги имат, от банковата криза през 90-те, която е една и може би основната причина да се стигне до валутния борд, обясняват подобни страхове. Един пример от по-близкото минало показва друг. Той е свързан с ролята на тогавашното ръководство за фалита на КТБ. Едва след стрестестове, направени с участието на ЕЦБ, публично се разбра за дефицити в някои институции. Сред тях нямаше европейски банки, а само финансови институции с местен капитал.
Вече е факт и това, че БНБ е предала на ЕЦБ ключови функции, а това, че контролът не е в ръцете на български регулатор, може да бъде реално препятствие пред непрозрачно прокарване на интереси на конкретни местни играчи в ущърб на държавата и гражданите с всички потенциални последствия от това.
Твърдение 9: Ще спестим милиони от превалутиране.
Лансиращите тази теза казват, че няколкостотин милиона от превалутиране ще бъдат спестени от банките и прехвърлени на потребителите. Наистина банките ще се лишат от такси от превалутиране. Но също ще си ги спестят и гражданите, които всеки път отиват до чейнджбюро, когато им трябва евро. Губят като купуват, губят и като продават, ако се наложи. Извън загубата на време да се занимават с това. В банките е дори по-скъпо, където освен от курсови разлики се губи и от такси при покупка на евро.
Твърдение 10: Народът трябва да каже.
Референдум да има е безмислено първо. С влизането си в ЕС България е поела ангажимент също и да влезе в еврозоната. Да, няма срок за това, но е въпрос на прогнозиране и преценка кога е удобно за самата държава да направи тази стъпка и също кога другите в еврозоната са готови да я приемат, ако е отговорила на критериите.
Предложения от типа на "Когато достигнем средните нива на доходи в Европа" не отговарят на въпроса защо други страни го направиха доста преди това, какъв е планът да бъдат достигнати тези нива и кой поема ангажимент да го изпълнява, както и какъв вид ще е добила еврозоната, докато чакаме извън нея - това не е застинала във времето структура (вече открито се говори за децентрализиране към регионални "фискални бордове" и за набор от нови критерии, наричан Маастрихт 3.0). Както не би трябвало да е замръзнал в развитието и разбиранията си и българският народ.
Освен това е принципно правило по финансови въпроси, включително колко да е данъкът върху доходите, ставката на ДДС и др. подобни, да не се пита "народът", а да се преценява от хората, които имат специфични познания за икономиката и финансите и такива, които са поели пред "народа" ангажимент да управляват една държава.
