Запознайте се с турското семейство, което ходи само на четири крака. Това не се практикува почти никой друг на нашата планета. А семейство Улас ходят на четири крака по естествен начин, ползвайки ръцете си, за да пазят равновесие.
От 19-те деца, родени в семейството, пет от тях показват това необичайно движение и го правят през целия си живот. Започват от ранна детска възраст. Защо? Отговорът води до остър дебат между учените относно етиката, генетиката и чувствителността, свързана с подпомагането на хора с доживотни заболявания.
Безстрашно момиче гали алигатор по корема (видео)
Улас
Семейство Улас живее в селските райони на Южна Турция. Общо 19 деца живеят с родителите си. Седем от тях са с интелектуални затруднения, а останалите са без увреждания. Предмет на интензивни изследвания в семейството са пет деца, които заедно с когнитивните си увреждания проявяват изключителен дисбаланс. Той затруднява поддържането им в изправено положение по време на ходене. В резултат на това всичките тези пет деца се придвижват на ръце и крака, тъй като са усвоили този начин на придвижване след години, в които никога не са стояли изправени.
При наблюденията на Юнер Тан (Üner Tan) от Медицинския университет "Чукурова" в Адана, Турция, се стига до любопитно заключение. Начинът, по който някои членове на семейство Улас се движат, много наподобява начина, по който древният Хомо сапиенс би ходил, преди еволюцията да го накара да стане двуног. Така се стига до спорното твърдение, че те са резултат от "обратна еволюция". Заради това състоянието им е наречено синдром на Юнер Тан.
Спорове
Документален филм на BBC обаче показва един по-логичен и съпричастен подход към семейството.
Подтикнати от статията на Юнер Тан, в която той обяснява своите наблюдения и идеи, британските учени Никълъс Хъмфри (Nicholas Humphrey) и Джон Скойлс (John Skoyles) се присъединяват към Тан. И заедно с филмов екип посещават семейство Улас. Така документират всяка стъпка от това изследване. Документалният филм показва, че четирите сестри - Сафие, Хакер, Сенем и Емине - и техният брат Хюсеин водят по същество типичен селски живот. Но придружен от странната им походка. А бащата Резит обяснява, че не иска да бъде сравняван с "маймуните", както предполагат първоначалните идеи на Тан.
В дома на семейството са монтирани успоредки, които помагат на засегнатите членове да правят физически упражнения, и накрая документалният филм показва как Хюсеин върви изправен по пътека.
https://youtu.be/094qMovHark
Различното
Макар че двамата учени отиват заедно с Тан и стават свидетели на същите гледки, те имат съвсем различна идея. Те се присъединяват към мнението на професор Роджър Кейнс (Roger Keynes), че походката е следствие от две редки състояния, възникващи едновременно. Едното е биологично, а другото - на развитието.
Всичките 19 бебета на семейството Улас вместо да пълзят като повечето деца, се придвижват, използвайки крака и ръце. Когато децата израстват от тази фаза, при някои от тях започва да се проявява вродено състояние. То им причинява трудности с равновесието. Става дума за вродена церебеларна атаксия. Тя е рецесивно наследствено състояние, предаващо се в семейството. Резултатът е, че децата израстват като възрастни, усъвършенствайки тази походка, за която английските учени твърдят, че няма нищо с еволюцията. Те са цитирани да наричат диагнозата на Тан "дълбоко оскърбителна за това семейство".
Оттогава насам са открити значителен брой рецесивни мутации, които могат да доведат до синдрома, което води до призиви той да бъде прекласифициран в различни, по-специфични състояния, за да се опишат по-точно симптомите. Това се затруднява от факта, че много от мутациите се намират в един и същ ген, наречен VLDLR, но водят до напълно различни фенотипове. Освен това в заболяването са замесени още четири гена, което прави изключително трудно установяването на основния механизъм на заболяването.
Източник: Офнюз по материали на IFLScience
