15% от поколението Z нито работят, нито учат. Данни от проучване на Националния социологически институт (НСИ) показаха, че 15% от младежите между 15 и 29 години не учат и не работят.
Можем ли да накараме т.нар. "поколение Z" да работи? HR експертът Мария Стоева и психологът Маргарита Бакрачева коментират темата пред NOVA.
Стоева е на мнение, че образованието в България все още не е толкова скъпо, че да отказва студентите.
"Рядко таксите са причината младите да не навлизат в образованието. Друг е въпросът как младежите могат да се издържат през това време. С почасова работа е възможно да се съвместява ученето, но невинаги един студент може да се издържа с нея. Около половината от тези 15% са под линията на бедност, така че това може да бъде причина да не учат, но защо да не работят?"
Снимка: iStock
"Тези проценти са добра новина, защото бяха повече, а освен това мисля, че ще спадат. Преди 10 години всеки четвърти млад човек не учеше и не работеше. Бяхме първи, сега сме пети в Европа, но се движим в правилната посока", заяви екпертът.
След Милениум и Z, вече расте поколение “Алфа”
Мария Стоева смята, че при поколението Z възнаграждението се нарежда на пето място по важност. "Те искат да се развиват бързо в кариерата си. Искат добра организационна култура и възможности за учене. Те са фенове на 15-минутното учене. Обикновено работодателите, които страдат от константна липса на кадри, отварят вратите си за млади хора и ги обучават. Другите търсят по-скоро опитни хора. При този широк пазар на труда обаче, някой да остане незает, е трудна задача", подчерта експертът.
От психологическа гледна точка
Психологът Маргарита Бакрачева посочи, че несигурността и многото възможности водят до продължаващ период на самоопределяне. "До около 30-тата година има период на възникваща зрялост. Младите имат по-продължителен период, в който да се ориентират между безграничните възможности, несигурността и натиска на средата. Има необходимост от непрекъснато обновяване на квалификация, което води до постоянни избори", обясни тя.
Според Бакрачева работодателите трябва да са по-атрактивни, а планирането на бъдещите необходимости - да е по-добро. "Трябва да се види каква е мотивацията - дали има вяра, че ако се полагат усилия, ще се постигнат резултати или по-скоро не. По-трудно е предлагането да върви в една крачка с търсенето", отбеляза психологът.
