Русия съди хиляди мобилизирани, отказали да се бият в Украйна, пише в.Сега. От началото на войната, която Русия започна срещу Украйна на 24 февруари 2022 г., стотици руски войници са отказали да участват в бойните действия. Първоначално на тях им бе позволявано да се уволнят от служба. След началото на мобилизацията и затягането на Наказателния кодекс те вече са преследвани по членове за неизпълнение на заповед, дезертьорство и самоволно напускане на военната им част.
По данни на "Медиазона" към март 2023 г. в Русия са били повдигнати повече от 500 такива дела. Най-често те се разглеждат при закрити врата, но пък се афишират широко сред военните, за да бъдат наплашени войниците.
През септември 2022 г. Владимир Путин подписа указа за мобилизация и след няколко дни влязоха в сила поправките в Наказателния кодекс (НК). Те утежниха наказанията по редица членове, ако престъпленията са извършени "в период на военно положение, мобилизация или във военно време".
Според данните на"Медиазона" към март 2023 г. в гарнизонните съдилища са влезли не по-малко от 536 дела по тези утежнени членове на НК, включително неизпълнение на заповед, побой над командира и дезертьорство. При това с всеки месец тези дела стават все повече. Март, който все още не е изтекъл вече е рекорден по брой предадени на гарнизонни съдилища случаи.
Същевременно съдилищата все по-често закриват процесите за публика, като се мотивират с указа на министерството на отбраната за секретност.
В резултат на това техните сайтове практически престанаха да публикуват информация за разглежданията на дела срещу военни. Едва на 25 от произнесени 247 присъди са публикувани мотивите. В още 44 случая сроковете на наказанията са били посочени в прессъобщения. За останалите журналистите от медията са научили от неофициални източници.
При това тези дела стават все по демонстративни в руската армия. Известни са много случаи на задържания на войници пред очите на другите служещи в техните части. Присъдите нерядко се четат директно пред личния състав на поделенията. "Медиазона" отбелязва също така, че военнослужещите често са викани на съдебни заседания "с профилактична цел". След това съдиите провеждат с тях "профилатнични беседи". Те обясняват какво ги заплашва при извършване на престъпление в период на мобилизация.
Информацията за това, че делата срещу военни се афишират широко в армията потвърждава юристът от организацията "Зов към съвестта" Иван Мирний (името му е променено в публикацията от съображения за неговата сигурност), който казва:
"Изпращат се телеграми до командирите на поделения: "Еди-кой си е осъден на 5 г. за самоотлъчка от частта за повече от 10 дни в париод на мобилизация. Да се сведе до знанието на личния състав". Това, разбира се, се използва за сплашване. Тези присъди се окачват на таблата във воинските части, за тях разказват във военните клубове. Но за всички останали, видимо за да не обсъждат тези репресии и за да прикрият собствените си проблеми с дисциплината в армията, не публикуват тези неща".
Съдията от Мурманския гарнизонен съд Виталий Загорский обяснява защо е решил да проведе закрито изслушване по делото на мобилизирания Максим Малишев, обвинен в дезертьорство и опит за незаконно пресичане на границата. Той не желаел да се допусне изтичане на информация, "за не може в някоя Пиндосия (б.р. - така подигравателно наричат в Русия западните страни) в свой канал за разказват какви ги вършат у нас тези хора". По-късно "Медиазона" научава, че Малишев е осъден на 6 години затвор.
Мобилизирани руснаци предпочитат затвора пред фронта (видео)
По кои членове са делата срещу военни?
Чл. 337. Самоволно напускане на частта или мястото на служба
Това е най-разпространеното обвинение - по него срещу руски военни са заведени поне 471 дела. При това екипът на "Медиазона" е успял да научи едва 86 от 225 произнесени присъди. В половината от случаите обвинението е най-тежкото - напускане на мястото на службата за повече от месец, което предвижда 5 до 10 г. затвор. Най-тежки са две присъди - по 7 г. на двама войници от Камчатка.
Но най-често решенията на военните съдилища са за условни наказания - няма нито един осъден на реално лишаване от свобода за самоотлъчка от частта до 10 дни. Има условна присъда и за доста голям срок (8 г.) на мобилизирания Владимир Зайцев, който изчезнал от частта си за месец, след което сам се предал в следствието.
Иван Мирни от "Зов към съвестта" обяснява тази тактика с това, че условните присъди са изгодни за армията - те не са достатъчно основание за уволнение на войника от служба. Още повече, че указът на Путин за мобилизация направи договорите с министерството на отбраната безсрочни и остави на военните само три основания за уволнение: признаване за непригодност към служба, достигане на пределната възраст и присъда с реално лишаване от свобода .
По този начин самоволно отлъчилият се военнослужещ е изправен пред избор:
Да бъде пратен в колония, или да отиде на война
Затова по-голямата условна присъда е по-ефективна за военната машина от която и да е реална: ако идеш на фронта в Украйна, условният ти срок тече; ако станеш герой - свалят ти присъдата предсрочно; ако избягаш или откажеш да се биеш на фронта - условният срок се заменя с ефективни 5-8 години в наказателна колония.
Чл. 332. Неизпълнение на заповед
По него съдят предимно онези, които директно отказват да участват в бойните действия в Украйна. Този член се е използвал изключително рядко преди войната. Причината - трудно се е доказвало, че действията са причинили "съществени вреди на интересите на службата" или са "довели до тежи последствия". След войната и утежняването на НК, необходимостта от такова доказване е отпаднала.
"Медиазона" е открила общо 25 такива дела, като по 7 вече са произнесени присъди срещу общо 13 войника. Най-масовото дело е за колективно неизпълнение на заповед в Новочеркаск. Там на подсъдимата скамейка са се оказали петима мобилизирани, които са получили от 3.5 до 4 г. в наказателна колония.
Чл. 338. Дезертьорство
Той също бе утежнен през септември 2022 г. Данните показват, че е имало 14 съдебни дела за дезертьорство, но засега присъди са произнесени само по три. Дезертьорството се различава по самоотлъчката по това, че за дезертьор се счита човек, който възнамерява завинаги да прекрати военната си служба.
Това обвинение се доказва трудно, затова и делата не са много. Най-често става въпрос за военен, опитал да премине нелегално границата или е притежавал подправени документи. Сред изправените на съд за дезертьорство са осмина мобилизирани от Калининград, които в края на 2022 г. избягали от своята рота, изпратена в т.нар. Луганска народна република, когато командирите им искали да ги изпратят на предната фронтова линия без подготовка и фактически без оръжие. След залавянето им те разказали, че не е имало нормално командване, почти не ги хранили, а командирът им - подп.Александър Завадски, се срещнал с мобилизираните само веднъж. Той веднага им заявил, че ако "опозорят" ротата може "да ги застрелят в гората и да ги заровят".
Чл.334 Насилствени действия спрямо началника
По този член все по-често се подвеждат под отговорност мобилизирани руски войници. Най-известен стана случаят на Александър Лешков, който ударил с юмрук в гърдите командира си. Клип от инцидента бързо плъзна из социалните медии. В крайна сметка мобилизираният Лешков бе осъден на 5 г. лишаване от свобода, а по-късно присъдата бе увеличена на 7 г.
"Медиазона" е успяла да документира 22 подобни дела, като в половината случаи да произнесени осъдителни присъди. Една от тях е на мобилизирания Станислав Рибин - за нападение над офицер и заплаха за убийството му. Според адвоката на Рибин командирът постоянно карал войника да се мести от една казарма в друга. Затова и "в ротата нараствало недеволството" и по време на скарване Рибин опрял нож в гърлото на офицера.
"Мъже на по 30-40 г., повечето от тях с граждански професии. Те са молили да им дадат нормални военни знания и умения, а не да ги строяват на плаца заради "здраве желаем, другарю командир!". Знаете как става... Събира се капка по капка и накрая - бам!", заявява адвокатът по време на делото.
