Пътят на Северна Македония към ЕС минава през София, коменар на Никола Лалов от Mediapool.
Македонските управляващи демонстрират увереност, че ще успеят да инициират промени в конституцията, за да започне страната реални преговори за членство в ЕС. Но неизвестните остават заради съпротивата на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ.
“Северна Македония няма да отлага конституционните промени, които трябва да направи, за да продължи пътя си към Европейския съюз с отварянето на преговорните глави. Със сформирането на експертната група и тяхната работа, на практика ще започне процесът, който след това ще влезе в предписаните от закона процедури“. Това каза македонският премиер Димитър Ковачевски.
За да бъдат вкарани българите в конституцията, е необходимо парламентарно мнозинство от две трети. Към момента това изглежда невъзможно.
Снимка: iStock
“Смятам, че страната ни има преди всичко демократичен, но и европейски капацитет и визия. И решението ни да продължим европейския си път няма да бъде заложник на личната кариера само на един човек, който е готов заради личното си кресло да рискува да прекъсне процес, който означава осигуряване на пълноправно членство на страната в ЕС. То води със себе си увеличени инвестиции, заплати, по-висок стандарт на живот на гражданите, европейско законодателство, защото нашите граждани искат и заслужават да живеят в ЕС. Но тук, у нас, а не в чужда държава”. Това заяви Ковачевски, цитиран от БТА.
Може ли Северна Македония да се провали?
Президентът на страната Стево Пендаровски също посочи, че конституционните промени трябва да се случат. Той се срещна с австрийския президент Александър Ван дер Белен, който подкрепи пътя на Скопие към ЕС.
“Ако до края на ноември няма мнозинство от две трети в парламента, ще бъдем блокирани (към ЕС), този път със собственото си решение“. Това заяви Пендаровски.
Той припомни, че ангажиментът за вписването на българите в конституцията на страната е приет с приемането на преговорната рамка. И "тези, които смятат, че могат да направят по-добра преговорна рамка, не познават процедурите в ЕС”.
Aнтибългарските послания са основно оръжие за партии като ВМРО-ДПМНЕ и "Левица".
Подобни настроения има обаче и в другите партии. Показателно е, че законовите промени, насочени срещу българските организации, минаха през парламента с единодушие.
Българската позиция
България отвори вратата към началото на преговорите на Скопие за членство в ЕС. Но при условие, че се спазват правата на македонците с българско самосъзнание и се промени конституцията.
Отношенията между двете страни обаче се обтегнаха още повече след проблемите около българските културни клубове в Северна Македония.
Северна Македония забрани българските сдружения със закон
Президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство втвърдиха тона и предупредиха, че Скопие няма да започне реални преговори, докато не изпълни българските условия.
В същото време Димитър Ковачевски коментира, че пътят на Северна Македония към ЕС не минава през София.
Взаимните провокации, обаче, все повече определят маршрута му през България. И ако двете страни не намерат механизъм да ги преодоляват, ще застрашат европейската интеграция на региона, което е във вреда за всички и от явна полза за трети страни.
