Ето в коя балканска държава избират президент днес. Ходенето до урните за упражняване на вот не е само у нас в днешния неделен ден.
В една българска област гласоподавателите са с 23 325 повече от населението
Страната е Черна гора. Икономистът със западно образование Яков Милатович от все по-популярното движение "Европа сега" там ще се опита да спечели доверието на мнозинството гласоподаватели. Така той ще опита да измести от президентския пост ветерана в политиката Мило Джуканович. Ветеранът е в управлението на държавата вече над 30 години.
Мнения
Анализаторите са на мнение, че изборът за президент, който е предимно с представителни функции в Черна гора, ще има решаващо значение за насрочените за 11 юни парламентарни избори в страната.
След възстановяването на независимостта на Черна гора (бел.ред. 2006 година след излизането от съюза със Сърбия), не сме имали президентски и парламентарни избори в една и съща година, което придава особено значение на тези президентски избори, тъй като те по същество ще дадат своя отпечатък върху резултата на много участници в парламентарните избори. Това коментира пред БТА Далиборка Уляревич. Тя е изпълнителен директор на черногорската неправителствена организация Центъра за гражданско образование.
Политическият анализатор Златко Вуйович също каза пред радио Свободна Европа, че балотажът ще има влияние върху предстоящите парламентарни избори, което би могло да доведе до пренареждане на политическата сцена на Черна гора.
ЕС заплаши, че може да прекрати преговорите за членство на Черна гора
Джуканович насрочи предсрочните парламентарни избори три дни преди състоялия се на 19 март първи кръг на президентските избори. Решението му бе предхождано от два успешни вота на недоверие срещу две правителства миналата година и неуспех да бъде сформирано ново правителство след това.
Тези президентски избори са четвъртите от отделянето на Черна гора от съюза със Сърбия през 2006 година и осмите от въвеждането на многопартийната система.
На първия тур, в който участваха седем кандидати, Джуканович спечели малко над 35 процента, а Милатович - близо 29 на сто. Избирателната активност бе 64 на сто като право на глас имат над 543 хил. души.
Според Далиборка Уляревич тези резултати са показали, че избирателите поставят акцент върху икономическите теми и искат нови лица в политиката, а Милатович е успял добре да се възползва от тези предпоставки, което е позволило на икономическия популизъм да надделее над въпросите, свързани с идентичността, доминирали в предишните изборни цикли.
Черногорското общество от години е поделено на прочерногорско и просръбско, което се отразява съответно на черногорската политическата сцена и действащите на нея лица.
Пред какъв избор са изправени черногорците
Настоящият президент на Черна гора, 61-годишният Мило Джуканович, е в управлението на страната вече над 30 години. Става премиер, когато е едва 29-годишен и оттогава шест пъти е заемал този пост. А два пъти е бил президент и ако спечели в неделя, ще получи трети петгодишен мандат.
Неговата Демократична партия на социалистите, преструктурирана от черногорската комунистическа партия, за първи път излиза в опозиция след изборите през 2020 година.
Джуканович изведе Черна гора от съюза със Сърбия през 2006 година с референдум и изигра важна роля за определяне на курса на страната към Запада и членството ѝ в НАТО от 2017 година, късайки с традиционното приятелство с Русия, което не се хареса на голяма част от проруски настроеното население на страната.През годините около Джуканович и партията му се въртяха обвинения в корупция и шуробаджанащина, връзки с хора от престъпни групировки, контрабанда на цигари.
Възможности
Ако Джуканович спечели и тези избори, това би било силна подкрепа за неговата партия и тя би могла да запази сегашните или да спечели приблизително същия брой места в парламента (в момента има 30 от 81 депутати в Скупщината). Ако загуби изборите, има риск депутатските места на партията му да спаднат два пъти, така че това е решаваща битка за него, както в личен план, така и по отношение на бъдещето на партията, която ръководи, посочи Далиборка Уляревич.
Срещу този политически дълголетник се изправя 37-годишният икономист Яков Милатович, който е в политиката от около три години. Той е лидер на определяното като популисткото движение "Европа сега", което не е парламентарно представено.Милатович влиза в изборната надпревара, след като Държавната избирателна комисия не прие кандидатурата на другия лидер на движението Милойко Спаич, тъй като се оказа, че има сръбско гражданство, което не отговаря на черногорските закони.
Партията
Движението "Европа сега" е създадено през 2022 година и носи името на икономическата програма на правителството на Здравко Кривокапич. То бе сформирано след парламентарните избори през 2020 година, в което Милатович и Спаич бяха министри.
В рамките на тази програма минималната заплата в Черна гора е вдигната от 222 евро на 450 евро. А средната е вдигната от 530 на 630 евро въпреки критиките, че това може да доведе до прекалено задлъжняване на страната. Сред програмните цели на движението е средната заплата в Черна гора да стане 1000 евро, а минималната пенсия 450 евро.
Милатович се обява за продължаване на евроинтеграцията на Черна гора. Тя е страна кандидат за членство в ЕС. Като министър Милатович подкрепи санкциите срещу Русия, наложени заради руската агресия срещу Украйна.
Той определя Сърбия като "най-важния търговски и политически партньор" на страната. И подкрепи подписването на договора, уреждащ отношенията на черногорската държава със Сръбската православна църква. Документът е смятан от част от обществеността за предателски спрямо националните интереси. Според някои специалисти е спорен от гледна точка на конституцията и светския характер на държавата.
Милатович
Далиборка Уляревич е на мнение, че евентуална победа на Милатович може да направи "Европа сега" най-силната парламентарна партия. Формацията има "бърз и впечатляващ растеж". А дори той да се класира на второ място това няма да нанесе големи щети на движението.
Тъй като Милатович получи подкрепа за втория тур от класиралите се на трето и четвърто място кандидати, както и от настоящия премиер Дритан Абазович, очакванията са ясни. Те предричат, че той ще изпревари Джуканович в неделя.
Според Вуйович обаче е трудно да се прогнозира крайният резултат. Тъй като Джуканович не е използвал всичките си резерви.
Оценките за преднината на Милатович са базирани на висока избирателна активност. Високата избирателна активност е добра да Милатович. По-ниската - за Джуканович. Особено ако той мотивира избирателите си", казва Вуйович пред радио Свободна Европа.
Той допълва, че резултатите ще зависят от това дали националните малцинства ще гласуват по-активно. Дали ще бъдат мотивирани тези, които не са гласували преди, и избирателите, които живеят в чужбина.
Промяната
Ако победи обаче Милатович, това може да доведе до промени във външнополитическите приоритети на Черна гора според Далиборка Уляревич.
Трябва да се има предвид, че предишните две правителства, формирани след изборите през 2020 година, не доказаха разбиране към европейските ценности. Те работиха повече в интерес на Сръбската православна църква, която е най-близка на Руската православна църква. Това казва Уляревич.
Тя отбелязва също така, че някои от най-близките сътрудници на Милатович ясно са изразявали позицията си срещу НАТО.
"Победата му би довела до малко по-разхлабени, но подчинени отношения със Сърбия. Особено като се има предвид подкрепата му за инициативата Отворени Балкани, както и за промяна на закона в частта за разрешаване на двойно гражданство", коментира за БТА Уляревич.
Източник: Дневник
