След последните парламентарни избори България е изправена пред още смутни времена, споделя политологът Димитър Бечев в статия за Politico.
Преди няколко седмици българите гласуваха на поредните избори - петите от април 2021 г. насам.
Докато прахът се отлага и политическите партии обмислят следващите си ходове, едно нещо е сигурно: съставянето на управляваща коалиция ще бъде трудна задача.
Въпреки че партията на бившия премиер Бойко Борисов ГЕРБ се класира на първо място, втората по големина партия "Продължаваме промяната" (ПП) изключи всякакво сътрудничество с ГЕРБ, която тя представя като олицетворение на завладяната държава и корупцията, спохождащи страната - членка на Европейския съюз.
Следователно Борисов ще трябва да търси подкрепа другаде. Далеч не е сигурно обаче дали ще се стигне до коалиция, което може да изпрати страната на нови избори още през юли.
Този безкраен изборен цикъл продължава да има един бенефициент: президентът Румен Радев.
Съгласно конституцията държавният глава на България има право да назначи служебен кабинет, който да следи за провеждането на предсрочни избори. Затова от август миналата година довереникът на Радев Гълъб Донев е начело на българското правителство като министър-председател.
Къде стои Радев
В момента Радев ръководи шоуто както във вътрешната, така и във външната политика, като взема решения относно енергийната стратегия на България, нейните приоритети в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост и дори относно доставките на оръжие за Украйна.
Критиците на Радев, които се умножиха напоследък, наричат това "преход към скрито президентско управление".
България е парламентарна република и изпълнителната власт принадлежи преди всичко на правителството - цялото скеле от механизми за контрол и баланс отразява тази постановка. От друга страна, президентът е изправен пред по-слаби ограничения, тъй като се избира пряко. Това означава, че няма парламентарен контрол, освен тромавата процедура по импийчмънт.
Обикновено това не е проблем, тъй като президентът разполага с ограничени правомощия. Но сега такъв се появи, имайки предвид нарастващата роля на Радев, който всъщност не се отчита пред никого. Дори пред избирателите, понеже не може да се кандидатира за преизбиране след втория си мандат.
Борисов упорито повтаря, че иска правителство с ДБ-ПП (видео)
източник: bulphoto
Радев преди
Фактическият управляващ България е обект на спорове още от първия ден, в който встъпи в длъжност. Недоброжелателите му го обрисуват като слуга на Москва, посочвайки скандалното му изказване от 2016 г., че Крим де факто е част от Русия, въпреки че законово принадлежи на Киев. А напоследък Радев е категоричен, че България няма да изпраща оръжия на Украйна. Въпреки решението на парламента от ноември миналата година за обратното. В същото време той се нахвърля върху партиите, които са гласували в негова подкрепа, наричайки ги "войнолюбци".
Интересно е, че още през 2020 г. Радев застана на страната на антикорупционните протести, обхванали България, подкрепени от най-твърдо прозападната част от електората.
Нещо повече, той дори даде благословията си на Кирил Петков и Асен Василев, министри в служебното правителство през 2021 г., които по-късно създават ПП. Така че, въпреки че ПП и нейният коалиционен партньор Демократична България сега са в пререкания с Радев, в недалечното минало те имаха обща кауза.
Междувременно връзките на Радев с БСП са също толкова заплетени. Някога подкрепян от тях като кандидат за президент, днес той е по-скоро конкурент за симпатиите на приятелски настроените към Путин избиратели, изпитващи носталгия по комунизма.
Ако има обаче нещо, което знаем със сигурност за Радев, това е неговата необуздана амбиция.
Бившият командир на военновъздушните сили вярва, че има тежестта, ценностите и визията да бъде лидер на България. И че може да запълни празнината, оставена от упадъка на народния популист Борисов.
Радев също така смята, че има политическите умения да се ориентира в бурните води на вътрешната и международната политика, като играе пред няколко публики едновременно, уверявайки притеснените българи, че няма да бъдат въвлечени във война срещу Русия. Същевременно казвайки на други правителства от НАТО и ЕС, че София ще продължи да доставя крайно необходимите артилерийски снаряди за Украйна. Тези доставки за Полша и Румъния, които започнаха при правителството на Петков и бяха платени от САЩ и Обединеното кралство, продължиха и по време на мандата на Донев. Ако Радев наистина искаше да ги прекрати, щеше да го направи преди месеци.
В момента българският президент призовава и за бързо съставяне на нов кабинет. В това отношение той е в унисон с общественото мнение. Проучванията показват, че 69% от българите се надяват на ново правителство.
Това обаче може и да не се случи, тъй като от ГЕРБ може да сметнат, че процентът им ще се увеличи, ако се проведе повторен вот по-късно през годината. А Борисов може да обвини ПП в неотстъпчивост в опит да откъсне гласове от конкурентите си.
Междувременно реформаторската, приятелски настроена към Запада ДБ, даде знак, че е готова да влезе в правителство, ръководено от ГЕРБ. Но дори и така, на Борисов ще му е трудно да си осигури решителна победа. През това време прокремълската партия "Възраждане", която остана трета на изборите, несъмнено ще процъфтява благодарение на популистката предизборна агитация.
Това означава, че вакуумът във властта в България ще се запази. Радев ще остане единственият стълб на стабилността в една страна, която иначе изглежда без кормило.
И все пак, колкото и силен да е в момента, президентът на България все още има проблем в дългосрочен план.
След като мандатът на Радев изтече през 2027 г., той ще се окаже в политическата пустиня. Нито един бивш български държавен глава не е бил особено успешен в повторното влизане в изборната политика. Подобна съдба може да го сполети, когато вече няма да заема длъжността и медийните привилегии, които идват с нея.
Така че часовникът тиктака и Радев трябва да разбере какво следва след сегашния зенит на неговата власт и влияние. Сравнително млад и изпълнен със самочувствие, той със сигурност няма да хвърли кърпата и да се пенсионира. Но българският политически терен е конкурентен и съдбата на лидерите може бързо да се издигне и да падне.
Важно е да се отбележи, че това е една от причините честите избори да носят и ползи, а не само разходи. В страна, в която отговорността е дефицит, изборите са единственият инструмент за контрол над елитите. През годините България е видяла краха на много популистки партии и политици. Известна нестабилност може да се окаже за предпочитане пред фалшивата стабилност под управлението на "спасител" или хищническа коалиция.
*Димитър Бечев е лектор в Oxford School of Global and Area Studies. Гостуващ учен в Карнеги Европа и автор на книгата "Rival Power: Russia in Southeast Europe"
