Платили сме половин милиард лева за избори през последните две години. Това става ясно от анализ на Института за развитие на публичната среда, публикуван на страницата на онлайн платформата „Отворен парламент“. От 2021 година насам у нас се проведоха пет парламентарни избора и едни за президент и вицепрезидент.
Колко платихме за изборите?
Стойността на изборите е сумата от сбора на разходите от държавния бюджет за подготовката и провеждането им. В нея са включени и трансферите за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и осигуряването на видеонаблюдение за изборите от 2 април 2023 г. Сумата е изчислена на база разходите на българската държава, обявени и декларирани по съответния ред.
Почти 520 милиона лева са средствата от държавния бюджет, отделени за подготовка и провеждане на избори през последните 2 години, става ясно от прегледаните документи. В този половин милиард са включени и разходите, предвидени за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение за изборите на 2 април 2023 г.
Снимка: скрийншот "Отворен парламент"
Най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември 2021 г. Те са стрували на бюджета общо 149,6 млн. лв. Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108,8 млн. лв.
Машините и разходите за тях
Машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 избиратели от изборите през април 2021 г. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в десетки секции в чужбина.
Първоначално бяха закупени 9 600 броя устройства за машинно гласуване на обща стойност 43,2 млн. лв. В последствие от държавния бюджет бяха заделяни средства за поддръжка, съхранение, транспорт и логистика на машините, за "подготовка, модифициране и параметризиране на софтуера", за демоверсии, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване при възникнали проблеми (в т.ч. и в изборния ден) и пр.
Допълнителни устройства бяха закупени за изборите през юли 2021 г. и за тези през ноември 2021 г.
Така общата сума за осигуряването на машинното гласуване в тези две години възлиза на 96,8 млн. лв. или около 20% от всички разходи за избори в периода. Тази инвестиция в голяма степен беше обезсмислена, след като с последните промени в Изборния кодекс се върна т.нар. смесено гласуване и се въведе ръчно преброяване на резултатите от машинното гласуване.
Разходите за изборната администрация
Най-голямото перо в разходите за избори за 2021 - 2023 г. са средствата за възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии - общо 149,1 млн. лв. Общият брой на изборната администрация на това ниво варира около 80-90 хиляди души. Някои от изборите се провеждаха в извънредна епидемиологична обстановка заради Covid-19 и в заплащането на членовете бе включена т. нар. "ковид добавка". С последните изменения на Изборния кодекс преди изборите от април 2023 г. пък бе предвидено увеличение в заплащането на членовете на секционните комисии. Сумите, които бяха предвидени не могат да са "по-малко от ¼ от минималната работна заплата".
Снимка: скрийншот "Отворен парламент"
За подготовка на членовете на секционните избирателни комисии в последните две години са отделяни между 300 и 550 хиляди лева. В каква степен обученията са ефективни е допълнителен въпрос, още повече имайки предвид многобройните грешки в изборните протоколи, особено на последните парламентарни избори, посочват от Института за развитие на публичната среда.
Изборите ще бъдат още по-скъпи заради видеонаблюдението
Може ли да се намалят разходите?
На изборите от 2 април 2023 г. в 1157 секции избирателните списъци са включвали до 100 гласоподаватели. В тези секции съгласно разпоредбите на Изборния кодекс комисиите са имали между 5 и 7 членове. Намаляването им би довело и до по-ниски разходи в план-сметките за изборите, става ясно от анализа на Института за развитие на публичната среда. Необходимо е да се помисли и за по-ефективното използване на средствата, които държавата отделя за избори. Например законодателни промени, с които да се върне използването на протоколите от машинното гласуване. Това би оптимизирало вече направените разходи по закупуването на машинните устройства, а и би улеснило работата на секционните комисии.
На всички избори от последните две години е имало по над 5 млн. поръчани, но неизползвани хартиени бюлетини. За тяхното отпечатване държавата е харчила средно по 1.5 млн. лв. на проведени избори.
