България с рекорд по обезлюдяване, сочат обобщени данни на Евростат, цитирани от "Дневник".
От 2011 до 2021 г. България е страната в Европейския съюз, която отбелязва най-голям спад в размера на населението, показват данните от Евростат. Според тях живеещите в западната и северната част на ЕС се увеличават за сметка на тези в източната и южната.
Анализът сочи, че в ЕС през 2021 г. са живели 443.2 милиона души.
От 4.4 милиона т.нар. "териториални клетки" с площ един квадратен километър, покриващи територията на ЕС, 1.8 милиона са били населени, докато 2.6 милиона са били необитаеми през 2021 г. Испания и Швеция имат най-много необитаеми клетки (съответно 426 хиляди и 362 хиляди).
Европейците - колко и къде
Според предварителни резултати петте най-многолюдни държави в ЕС през 2021 г. са били: Германия (83.2 милиона души); Франция (67.9 милиона); Италия (59 милиона); Испания (47.4 милиона) и Полша (37 милиона).
Сред средно големите държави по население Швеция (10.5 милиона) изпреварва с малко Португалия (10.3 милиона).
Малта (0.5 милиона), Люксембург (0.6 милиона) и Кипър (0.9 милиона) остават най-малките като население страни в ЕС с под един милион души.
В регионите на ЕС NUTS 3 (малки региони, например френски департаменти, български области, италиански провинции) най-голям брой жители е регистриран в региона на Мадрид (6.7 милиона души). Следва региона на Барселона (5.7 милиона) и този на Рим (4.2 милиона).
А най-малък брой е отчетен в испанския регион Ел Йеро (11 290), следван от гръцкия Евритания (17 428) и австрийския Лунгау (20 164).
Увеличение и намаление
В сравнение с преброяването от 2011 г., предварителните резултати от 2021 г. показват нарастване на населението в 16 страни от ЕС. Сред тях най-големите промени са в Люксембург (+26%), Малта (+24%) и Швеция (+10%).
Населението намалява в девет държави.
Най-голям спад е отчетен в България (-11%), Хърватия (-10%), Латвия (-9%) и Литва (-8%).
Спрямо 2011 г. данните на ниво NUTS 3 като цяло показват увеличение на живеещите в западната и северната част на ЕС и намаление в източната и южната.
Най-голямото увеличение е регистрирано в румънския регион Илфов (+40%), германския Вартбург (+27%), Люксембург (+26%), малтийския регион Гозо и Комино и френската отвъдморска територия Гвиана (по 25%) и Малта (+24%).
Най-голямо регионално намаление на населението в сравнение с 2011 г. се наблюдава в българските и хърватските региони (18 региона отчитат между 17% и 25% намаление). В нито един български регион няма увеличение, при столицата София спадът е с 1.3, при Видин - с 25.4%.
Гъстота
Поглед върху разпределението на населението в ЕС, живеещо в зони с площ от 25 квадратни километра, разкрива, че в 38% от тези зони живеят само 1 до 500 души, докато най-гъсто населените (повече от 10 хил. души на площ от 25 кв. км) съставляват само около 5% от общото.
Столиците
Общото население на столиците в ЕС е 47 803 637 души, което е близо 10% от населението на ЕС през 2021 г.
Повече от 20% от столичаните са живели в най-голямата столица Париж. Втората по големина е Мадрид с половината от населението на Париж. Най-малката, Люксембург, има население само около 1.2% от населението на най-голямата столица.
Според картата на Евростат в някои квартали на София гъстотата на населението достига над 22 хил. души на квадратен километър. В някои части на столицата за 10 години жителите са с над 2300 души повече. Докато други отчитат спад от над 4 хил. души.
Степен на урбанизация
Според дела на местното население, живеещо в градски клъстери и в градски центрове, местните административни единици се класифицират в три типа райони.
В първият спадат големите градове (гъсто населени райони). След тях са по-малките градове и предградия (райони със средна гъстота). И третият тип райони са селските (слабо населени райони).
Картата по-долу визуализира степента на урбанизация.