Сигнализирай!

Чипове в мозъка ще помагат на слепи хора да "прогледнат", а на парализирани – да чувстват

Gospodari.com
Gospodari.com
24.04.2023 г.
62
0

Чипове в мозъка ще помагат на слепи хора да "прогледнат", а на парализирани – да чувстват отново. Технологията може да направи възможна и телепатията между хората. Какво представляват мозъчно-компютърните интерфейси, научаваме от публикация на Deutsche Welle.

"Бъдещето ще бъде странно" - пророческите думи на Илон Мъск бяха изречени от него през 2020 г., докато обясняваше възможното приложение на мозъчните импланти, разработвани от невротехнологичната му компания Neuralink.

През последните 7 години тя работи върху компютърен чип, който се имплантира в човешкия мозък. Оттам той наблюдава активността на хиляди неврони. Чипът, който се смята за "мозъчно-компютърен интерфейс" (BCI), се състои от малка сонда, съдържаща повече от 3000 електрода, прикрепени към гъвкави нишки, всяка една от които по-тънка от човешки косъм.

Снимка: iStock

Идеята на Мъск е мозъкът да се свърже с компютрите, за да може от дълбините на съзнанието да се свалят информация и спомени. Наред с използването на тази технология за лечение на състояния като слепота и парализа, бизнесменът има амбициите да използва Neuralink и за постигане на телепатия между хората. Според технологичния магнат това ще помогне на човечеството да надделее във войната с изкуствения интелект. Той обяви също така, че желае технологията да осигури на хората "суперзрение".

Научна фантастика или реалност?

Осъществими ли са поне част от тези смели намерения? Краткият отговор е "не".

„Не можем да четем мислите на хората. Обемът информация, която можем да декодираме от мозъка, е много ограничен“, казва Джакомо Вале, невроинженер в Чикагския университет в САЩ.

Хуан Алваро Галего, изследовател на идеята за мозъчно-компютърен интерфейс от Имперския колеж в Лондон, Великобритания, е съгласен с него. „Фундаменталният проблем е, че всъщност не знаем къде и как се съхраняват мислите в мозъка. Ние не можем да четем мисли, ако не разбираме неврологията, която стои зад тяхʺ, обяснява той.

Мъск представи за първи път технологията през 2019 г. с помощта на прасе с имплантиран в мозъка му чип Neuralink и видеоклип на маймуна, която контролира с мисълта си хилка във видеоигра за пинг понг.

https://www.youtube.com/watch?v=rsCul1sp4hQ

Но потенциалът на мозъчно-компютърния интерфейс далеч надхвърля животните, играещи компютърни игри. Галего разказва, че технологията е била разработена за първи път, за да се помогне на парализирани хора с травми на гръбначния стълб или на страдащи от състояния като Синдрома на заключването. При него пациентът се намира в пълно съзнание, но не може да движи нито една част на тялото си, освен очите. Ако ние можехме да превърнем вътрешната комуникация на тези пациенти в компютърен език, това би променило много неща, посочва Галего.

Всъщност, мозъчно-компютърният интерфейс не записва самите мисли, а по-скоро изпраща сигнали към тялото за извършване на дадено движение, примерно с пръст, ръка или крак, или пък за отваряне на устата с цел издаването на звук. Учените демонстрираха и че могат да разчетат намерението на моторния кортекс за изписване дадена буква, казва още Галего.

Изкуствен интелект открива рак преди той да се развие

Парализираните отново ще могат да чувстват

Друг пробив беше публично показан през 2016 г., когато тогавашният президент на САЩ Барак Обама стисна роботизираната ръка на Нейтън Копланд. Парализираният след автомобилна катастрофа мъж усетил ръкостискането на Обама така, сякаш двамата се докоснали кожа до кожа.

Вместо да се използват електроди за запис от мозъка и интерпретиране на планираните движения, мозъкът се стимулира със слаби токове, за да се предизвика усещане, обяснява Галего. В мозъка на Копланд бил имплантиран мозъчно-компютърен интерфейс, за да подобри функционирането на увредена част от нервната му система. Устройството, произведено от конкурент на Neuralink, било поставено в сетивния му кортекс и свързано със сензорите, намиращи се по краищата на роботизираната му ръка.

„Тези технологии съществуват от известно време. Дълбоката мозъчна стимулация е била използвана да помогне на стотици хиляди с болестта на Паркинсон от 90-те години на миналия век насам“, посочва още Галего.

Снимка: iStock

Мозъчна хирургия за всички?

Засега мозъчно-компютърните интерфейси се използват само в специални, изключителни случаи, а технологията на Neuralink е била тествана единствено върху животни. Всички клинични приложения все още са на етап разработване и не са навлезли в клиничната практика, обяснява невроинженерът Джакомо Вале.

Миналата година Neuralink се опита да получи одобрение от федералните регулатори за тестване на технологията върху хора, но властите отхвърлиха искането заради сериозни опасения, свързани с безопасността. Устройството на компанията се състои от 96 миниатюрни, гъвкави сонди, които се поставят отделно една от друга в мозъка.

Съмненията относно безопасността съвсем не са безпочвени, тъй като дори инвазивната процедура да премине успешно, дълго време след имплантацията остават рисковете за появата на инфекция или имунно отхвърляне на устройството. Очаква се компанията на Мъск да поднови искането си по-късно през тази година.

Мъск работи по изкуствен интелект, който различава истина от лъжа

Раждането на невроетиката

Вале посочва още, че мозъчно-компютърният интерфейс повдига "различни етични проблеми". Тази технология поставя и началото на съвършено нова област - невроетиката. Именно тук дискусиите вече започват да напомнят за научна фантастика. Ала в крайна сметка ролята на научната фантастика е тъкмо това. Да подготви света за онова, което може да се появи в бъдеще.

Иначе предупрежденията за тоталното наблюдение и технологичния контрол присъстваха още в романи от 20 век. Като "Прекрасният нов свят" и "1984". Разбра ли ги обаче човечеството добре?

Изборът на редактора
Коментирай

За да коментираш, трябва да влезеш
в профила си или да се регистрираш!

Вход / Регистрация
Реклама

Още от Новини

Реклама

Трябва да влезеш в профила си, за да използваш тази функционалност.