Бундестагът призна македонската идентичност и език. "Северна Македония трябва активно да бъде подкрепяна по пътя към Европейския съюз".
Пребит е председател на българското културно дружество в Северна Македония
С гласовете на управляващата коалиция германският парламент прие решение, с което заяви, че Северна Македония има своя идентичност и език. Както и че трябва да бъде подкрепена към приемането в ЕС, написа Дневник.
Обяснението за второто решение, описано в текста на приетата резолюция, е, че македонският език и култура попадат в полето на многообразието и културното наследство в рамките на Европейския съюз. Същевременно гласуването се очакваше с надежда от властта в Скопие, която го разтълкува като подкрепа в труден момент от спора с опозицията. А тя продължава да настоява за гаранции за македонската идентичност на европейско ниво, за да подкрепи вписването на българите в конституцията.
Македонският премиер Димитър Ковачевски благодари в четвъртък вечерта на "Германия и Бундестага" за силната подкрепа по пътя към Европейския съюз. Особено за "потвърждаването и признаването на македонската идентичност, език, култура и характеристики". Малко преди това, на откриването на Преспанския форум за диалог в Струга, специалният представител на Германия за региона Мануел Зарацин изтъкна мястото на Берлин като най-голям поддръжник на евроинтеграцията на Скопие.
"Не можем да ви обещаем, че България ще направи това или онова. Но можем да ви обещаем, че ще защитаваме идентичността и езика ви". Това каза Зарацин и повтори, че ЕС е мултикултурен, а Северна Македония е "пример" за това.
Освен това Бундестагът изисква от правителството редица стъпки. Поддържане на реформите и работа на ниво Съвет на ЕС за отваряне на първия преговорен клъстър. Както и да се окаже помощ за съдебната реформа и тази на администрацията. И да се даде възможност за участие на Скопие в "привлекателни междинни стъпки" от работата на блока.
снимка: iStock
ЕС да не застива заради двустранни конфликти
Приетият текст "Активна подкрепа на Северна Македония по пътя ѝ към Европейския съюз" съдържа призив към България. Той съдържа, че трябва "да се въздържа от поставяне на допълнителни условия", след като компромис за въвеждането на такива бе постигнат миналата година. Вписването на българите в конституцията бе сред тях. Този призив трябва да бъде отправен от федералното правителство.
В резолюцията се обяснява и че присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз съответства на интересите на блока. А успехът по този път ще е важен символ за целия регион. Ковачевски и други представители на властта неколкократно изтъкнаха вчера в Струга като "мисия възможна" завършването на евроинтеграцията на Скопие и други в региона до 2030г.
От друга страна, Бундестагът "вижда опасността досегашният процес на разширяване на ЕС да стане отново причина "ЕС да застине" заради двустранни конфликти. Споменава се включването на българите в конституцията като изискване, добавено в преговорната рамка. Приветстват се и усилията на София и Скопие да водят диалог по нерешените въпроси, който трябва да се ускори. Изтъква се и важната отговорност на опозицията за "опазването на обществения мир" и "провеждането на курса, ориентиран към демократични реформи".
"Германия е най-големият поддръжник" на македонската евроинтеграция. Но "и без резолюция идентичността ви е гарантирана". Това каза външният министър Буяр Османи, попитан от журналисти за значението на тази резолюция. "В общество, в което се разбираме, няма да има нужда от такива резолюции. Но е добре да подсетим, че не може да се разговаря за идентичността, затова е добре."
"Въпросът е дали ще сме способни да уловим момента. Допреди 20 години бяхме на едно ниво със Словения и Хърватия. Имаме шанса да пресъздадем това и след 20 години. Да не го губим."
Алтернативни предложения
Отхвърлено е искането на опозиционния Християндемократичен съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), предложил резолюция за перспективите на всички шест държави от Западните Балкани извън блока и за полагане на усилия в Берлин за "незабавно" сближаване на тези държави с ЕС с формати като асоциирано партньорство към Общата външна политика. Политика на сигурност и отбрана.
Не бе приет и текст от "Алтернатива за Германия", според който например е нужно укрепване на правата на сърбите в Косово или реформа в Босна като премахване на поста върховен представител на международната общност. Или създаване на отдела териториална единица за хърватите (Босна и Херцеговина е разделена на две основни единици, бошняшко-хърватската Федерация Босна и Херцеговина и населената предимно със сърби Република Сръбска).
