България продължава да е страната в ЕС с най-много доверяващи се на дезинформацията, показва Индексът за медийна грамотност за 2023 година. Държавата ни е на 35-то място от общо 41 европейски държави, участващи в изследването.
Докладът за медийната грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт "Отворено общество - София". Той оценява потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за:
- качество на образованието,
- медийна свобода
- доверие в хората
- е-участие.
Всеки от тях има различна гежест за крайната оценка, тъй като имат различна важност. Анализът оформя четири групи (клъстери) според сходни характеристики на държавите във всяка от тях. България попада в 4-та (предпоследна) група заедно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. С резултат от 31 точки от възможни 100, България изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки). Тя обаче изостава от Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки).
В последния 5-ти клъстер, където са държавите с най-ниски резултати, са останали Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.
- В сравнение с индекса за 2022 г., България пада с две места - от 33-то място през 2022 г. до 35-то място през 2023 г. Страната губи и 2 точки (от 33 точки през 2022 г. до 31 точки през 2023 г.). Представянето на страната е най-зле по индикаторите свързани с образованието (40) и свободата на медиите (39). Най-добро е по индикаторите, свързани с новите форми на гражданско участие (22).
- Цялостната класация на новия Индекс се оглавява от Финландия със 74 точки (неизменен лидер в шестте издания на индекса от 2017 г. насам). Дания си осигурява втората позиция със 73 точки, следвана плътно от Норвегия на трето място със 72 точки. Естония и Швеция си поделят съответно 4-то и 5-то място, като и двете държави получават отлични резултати от по 71 точки. Грузия се намира на дъното на класацията с резултат от 20 точки.
Много от-най уязвимите на дезинформация общества в Европа са в балканските страни, част от които през 2023 г. все още изпитват вътрешна нестабилност и имат сериозни междудържавни проблеми.
Петте групи (клъстери) на доклада. България е на предпоследно място в четвъртия.
Няколко разлики с доклада от 2022 г.
При сравняването с изданието от предходната година най-значителен спад в класацията отбелязват Румъния, Полша и Литва (по три позиции). Белгия, Чехия и Латвия отбелязаха най-значително подобрение, като всяка от тях се изкачва с три позиции в класацията. Има и три случая на промяна на групите. Украйна и Гърция успяват да се издигнат от четвъртия клъстер през 2022 г. до третия през 2023 г. Нидерландия слиза от първия към втория клъстер.
България е последна в ЕС по медийна грамотност и най-благодатна за дезинформация
Тази година е добавена разширена класация с шест допълнителни държави до общо 47 оценени страни в света. Така може да се даде възможност за международни сравнения.
- Канада с 68 точки е на 7-мо място
- Австралия е на 10-то място с 63 точки
- Южна Корея на 17-то място
- САЩ на 18-то място (идентичен резултат от 60 точки с южнокорйците)
- Япония е на 22-ро място със 77 точки.
- Израел е на 32-ро място с 42 точки (и в 3-ти клъстер с южноевропейски и централноевропейски държави)
На пика на дезинформацията?
Вероятно сме достигнали "пика на дезинформацията", тъй като все още под въздействието на дезинформацията и подвеждащата информация покрай пандемията от COVID-19, започна пропагандата ( едно от най-успешните оръжия на Кремъл) на Русия във войната ѝ срещу Украйна след нападението от 24 февруари 2022 г. (както и преди това, но с различен интензитет и характер), се казва при представянето на доклада.
"Обяснението на сегашния проблем до голяма степен се приписва на колапса на традиционните медии и навлизането на социалните медии като разрушители. Те се превърнаха в едно от основните средства за дезинформация. Дебатът за това дали те изобщо да се регулират бързо се насочи към това как най-добре да се регулират."
Но съществуват и някои особености, казват авторите.
- "Например, в някои страни от Централна или Източна Европа (и Централна Азия), правителствата не се занимават да оборват дезинформацията, а по-скоро сами да я генерират.
- Същото се отнася и за много традиционни медии - вместо да бъдат защитен механизъм срещу дезинформацията, контролираните медии я разпространяват.
- Докато фокусът е върху социалните медии, съществува риск да се пренебрегне "старомодната" дезинформация в печатните и онлайн медиите, контролирани от правителствени, политически, бизнес или външни влияния."
Един от най-опасните резултати от дезинформацията. Тя води до ситуации, в които различните групи не могат да се споразумеят по основни въпроси. Така се задълбочава обществената и политическата поляризация. Това вероятно изисква подход на "връщане към основните приниципи". Но и би означавало механизми за предотвратяване на прехвърлянето на онлайн омразата в офлайн такава.
Две трети от българите не знаят, че правата им в реалния живот трябва да са защитени и онлайн
Това би означавало обща подкрепа за демокрацията и гражданското образование и ценности, в допълнение към по-непосредствени мерки и целенасочено обучение по медийна грамотност като средство за "ваксинация" срещу негативните ефекти на "фалшивите новини".
По показателя Доверие в хората (междуличностно доверие) България е на място 34 след Словакия и преди Португалия. "Феноменът на пост-истината е съпроводен с изключително високи нива на недоверие към институции, традиционни медии, политици, експерти. Теориите на конспирацията за функционирането на света едновременно отразяват и водят до ниско ниво на доверие в съществуващите институции", се казва в доклада.
Индикаторът измерва нивото на доверие в обществото и "отразява представата на хората, за това доколко може да се вярва на други хора", според определението на ОИСР. По правило високото ниво на доверие е отличителен белег на успешните общества и може да е показател за развитието на гражданското общество.
