“Някои тигани вредят на здравето ви, не ги купувайте!”– Разбира се, това са думи, които никога няма да чуете в магазините за кухненска посуда.
Има стотици реклами за незалепващи, мултифункционални и модерни тигани и нито една, която да каже, че те могат да бъдат опасни, или поне, че крият известен риск за здравето. Докато вниманието ни е насочено към качеството на продуктите, които консумираме, често пропускаме да се запитаме в какви съдове ги готвим и как ги третираме.
В забързаното ни ежедневие никой не се чуди тези яйца стават ли за този тиган, или пък този ориз в коя тенджера да го приготвя, всеки хваща каквото му е под ръка с идеята да спести време и усилия. Представете си обаче, че със сутрешната си закуска приемате и солидна доза пластмаса или пък олово. А сега си представете, че те остават в тялото ви завинаги - не могат да бъдат изхвърлени или премахнати. А сега спрете да си представяте, защото това може и да е реалност…
Кухненската посуда може да се е превърнала в основен враг на здравето ни, без дори да сме разбрали. Химикалите са насякъде около нас, но ако можем да намалим поне тези, които приемаме с храната си, това със сигурност би повлияло положително на здравето ни.
Нека разгледаме някои вредители, скрити в съдовете за готвене:
Един от най-големите от тях си остава така предпочитаният тефлон, за който ние от ,,Господарите“ вече сме говорили. Той вреди не само на човека, но и на околната среда и през годините е причинил редица щети в огромни мащаби.
Вероятно повече от 95% от населението на планетата съдържа различно количество от химикала в кръвта си. Чрез сметищата, промишлените отпадни води и отработените газове те попадат в околната среда, а повечето пречиствателни станции не са в състояние да ги филтрират. Следи от PFAS са открити в непристьпните планини на Патагония, в ледовете на Антарктида, в руския Алтай, в бели мечки, птици и делфини. Някои животни с висока концентрация показват промяна на хормоналното си ниво и нарушени функции на черния дроб и щитовидната жлеза.
Тефлонът или PFAS е полисинтетичен полимер, който не се разгражда, а се разлага в природата…или в нашето тяло. Дори най-малката драскотина по покритието на тефлонов тиган може да бъде причина, част от токсичните вещества да бъдат погълнати. При нагряване над 260°C , той започва да отделя токсични флуоросъдържащи съединения, които могат да причинят остри дихателни проблеми или т.н. „тефлонова треска“, характеризираща се с мускулни болки, задух и главоболие.
Според “Bundesinstitut für Risikobewertung‘‘ при нагряване на тефлона дори само до 202° C се отделят газове, достатъчни за да убият някои малки птици, като вълнисти папагали, неразделки и т.н. При покачване на температурата се покачва и рискът, а в момента, в който тиганът достигне 360°C, започва да се разгражда, като изпуска във въздуха смес от токсични вещества, вредни за човека.
До 2013 г. в производството на тефлон се използва и перфлуороктанова киселина (PFOA) – вещество, класифицирано от Европейската агенция по химикали като „причинител на рак – ниво 2“. Изследване установява, че PFOA е свързана с рак на гърдата, рак на тестисите, заболявания на щитовидната жлеза и редица репродуктивни проблеми. Голяма част от произведените преди 2013 година тефлонови тигани, съдържат това вещество. Тук можем да се запитаме знаем ли всъщност кога и къде са произведени нашите тигани? Вероятно отговорът е не. Никой не ни казва кога са произведени и как могат да ни навредят.
Следващият, класифициран, по-скоро като вреден за кухненска посуда, е алуминият. Той е лек и удобен материал, който обаче може да има тежки последствия.
Алуминиевите съдове са популярни главно заради ниската си цена, но при определени условия и те могат да бъдат опасни. Киселинните и солените храни реагират с алуминия при нагряване, което води до отделяне на алуминиеви йони в храната, за които има данни, че са свързани с болестта на Алцхаймер. В изследване, проведено в Университета в Кийл, Великобритания, се доказват високи нива на алуминий в мозъка на индивид, изложен на веществото, на работното си място, който по-късно умира от болестта на Алцхаймер. В този случай се доказва за първи път „пряка връзка“ между болестта и повишените нива на алуминий в мозъка.
Въпреки това обаче, Световната здравна организация (СЗО) определя безопаснен седмичен прием от 2 мг/кг телесно тегло. Има широки вариации на вече преминало вещество в храната, като не се регистрират непосредствени рискове за здравето, тъй като то се използва и пряко в опаковането на всякакви храни, в някои видове брашна или сол. Опасенията са обаче, че редовната употреба на алуминий, все пак може да доведе до здравословни проблеми, заради увеличена вероятност от превишаване на допустимите норми за прием, които в домашни условия не биха могли да бъдат изчислени.
Червените меса, готвени в алуминиево фолио например, показват увеличение на алуминия с 89 до 378%, а в птичето месо увеличението е от 76 до 214%. Нивата му нарастват с увеличаването на температурата на готвене и с удължаването на времето. И нека не забравяме, че и верният помощник на всяка домакиня – алуминиевото фолио, също отделя определено количество вещество, което отново няма как да бъде изчислено.
Третият материал в нашата „класация“е медта.
Медните съдове също се превърнаха в обект на научен интерес. Според изследване на Journal of Hazardous Materials (2010), приготвянето на киселинни храни в медни съдове може да доведе до отделяне на медни йони, които в по-големи количества причиняват отравяне, включително увреждане на черния дроб и бъбреците. Неалкохолното мастно чернодробно заболяване (NAFLD), дефинирано като натрупване на мазнини в черния дроб без прекомерна консумация на алкохол, е най-често срещаното хронично чернодробно заболяване. Към 2024 г. статистиката предполага, че приблизително 38% от възрастното население в света е засегнато от него. Заболяването обикновено се проявява като значително увреждане на черния дроб и може да се дължи на абсорбацията на по-голямо количество медни йони от организма.
По-старите медни съдове дори могат да съдържат олово, за което е доказано, че има сериозни неврологични и репродуктивни последствия. Изследване на Environmental Research (2015) потвърждава връзката между хроничното излагане на олово и когнитивни увреждания при деца и възрастни.
Тъй като сме в сезона на ппразницте, ние от ,,Господарите“ ви напомняме да бъдете внимателни при избора на кухненска посуда и ви предлагаме някои добри алтернативи. Ако имате възможност, подменете старите тефлонови, алуминиеви и медни тигани или се уверете, че ги поддържате правилно, за да не е нужно да се притеснявате за здравето си. Ето и нашите предложения:
Огнеупорно стъкло: Стъклените съдове са напълно инертни, което ги прави една от най-безопасните опции за готвене.
Чугун: Той е сравнително безопасен материал, за който няма данни, че може да причини здравословни проблеми. Издържлив е с години и се смята дори, че може да повиши нивата на желязо в храната, което го прави полезен за хора с анемия. Чугунените тигани се нагряват изключително равномерно, но техен минус е това, че са доста по-тежки.
Неръждаема стомана: Стоманените съдове са по-трудни за готвене от гледна точка на това, че нямат незалепващо покритие, но изследвания потвърждават, че са стабилни и безопасни, стига да са от висок клас с минимално съдържание на никел.
В крайна сметка обаче едно е сигурно - какъвто и съд да изберете, поддръжката му е изключително важна за ефекта, който може да окаже на здравето. Затова бъдете разумни!
По материала работи: Никол Димитрова
