Нов документален филм разказва за концлагера "Белене". Той е направен от колегите от Офнюз и може да бъде видян по-долу.
България лошо се спъна в посткомунистическата олигархия
За острова и лагера
Остров “Персин” край гр.Белене е български дунавски остров, разположен по течението на реката в Област Плевен, Община Белене. Площта му е 41,1 km² и това го прави най-големият български остров. Втори обект на концлагера в Белене е най-големият лагер за политически опасни, за комунистическата власт лица, създаден от БКП през 1949 година.
Към края на същата година в лагера има над 4 000 души. Разположен е в източната част на остров “Персин”. Първите лагеристи спят в землянки, които са изкопани от самите тях и са покрити с листа и клонки.
На съседен остров е функционирал и женски концлагер.
Връзката със сушата се осъществява с първоначално дървен мост, а в момента с понтонно съоръжение.
Документалните и фотосвидетелствата от комунистическите лагери в България са старателно заличени от БКП в навечерието на промените в страната. Ще се позовем на разследващият журналист Христо Христов и сайта му – “pametbg.com”.
Зловещи подробности
“Концлагерът „Белене” е създаден на 27 април 1949 г. Това става с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от министър-председателя Васил Коларов. С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО). С тази задача е натоварено МВР, на което са предадени островите на река Дунав. Островите са Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела.
Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на БКП в България по времето на комунизма. Придобил известност като лагера „Белене”, той е изграден на остров Персин. А именно най-големият от всички изброени острови. Мястото става известно като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 г. под конвой е прехвърлена първата група от около 300 лагеристи от лагера „Богданов дол”.
Хората
Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия. Всекидневен физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана. Натикани са в землянки и бараки, които сами изграждат с подръчни средства. Като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.
През лагера преминават десетки хиляди души. След смъртта на Сталин през 1953 г. политическото въдворяване в НРБ е преустановено за кратко. През 1956 г. след Унгарското народно въстание то е възобновено. В периода 1953-1956 г. в „Белене” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани противници на режима от цялата страна с присъди, получени на монтирани съдебни процеси.
Закриване, но не точно
През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за закриване на лагера „Белене”, след на Запад се публикуват информации, че в България все още има лагери. Въпреки че „Белене” е закрит през 1959 г. в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица, предимно земеделци и през 1960 г. Тогава той е обособен като затвор.
През 1985 г. на мястото на някогашния Втори обект на лагера „Белене” са изолирани над 500 български турци. Те са арестувани за съпротива срещу насилственото преименуване, проведено от режима на БКП. През април 1986 г. задържаните обявяват гладна стачка, която продължава 30 дни. В началото на месец май 1986 г. повечето от лагеристите са освободени от „Белене” и са интернирани в различни райони на страната.
След краха на комунистическия режим в България през 1989 г. „Белене” се превръща в място за памет на жертвите на лагерите по времето на управление на БКП. На 7 юни 1990 г. се провежда първото организирано поклонение на Втори обект на остров Персин по инициатива на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се превръща в митинг, на който присъстват няколко хиляди души от цялата страна, сред които и много бивши лагеристи, както и представители на политическата опозиция.
Новото време
В следващите години „Белене” в края на месец май или началото на юни се извършва годишно поклонение на мястото на бившия Втори обект. Символично там е издигната купчина от камъни, на която са поставени кръст и полумесец, символизиращи присъствието на християни и мюсюлмани по време на съществуването на лагера.
В началото на ХХI век репресираните земеделци започва изграждането на мемориал, но бетонният постамент остава недовършен. През 2005 г. на една от пустеещите сгради е поставена паметна плоча от името на БЗНС – Народен съюз – Плевенска област.
През април 2014 г. изпратеният от Италия в гр. Белене местен енорийски католически свещеник Паоло Кортези инициира учредяването на Инициативен комитет за изграждането на мемориал на жертвите на Втори обект, в който се включват жители от Белене, както и на репресирани и граждани от Италия и Франция. Свещеникът организира групови посещения за поклонение на мястото на бившия лагер, включително и на чужденци през годината.”
Години наред в българското общество определени кръгове от хора се опитват да скрият истината и оправдаят съществуването на лагера с факта, че той бил населен с криминални престъпницил Истината е, че през 1953 година т.нар. криминални затворници са били около 3% от всички. Голяма част от тях обаче са там без дори формална присъда. Да оправдаваш издевателствата и убийствата на остров Персин с този факт е меко казано цинизъм.
Време е хората да узнаят истината за лагерите, защото по време на режима те бяха над 80. През тях преминаха повече от 300 000 души, а между 15 000 и 30 000 бяха избити.