Нургюл с първо интервю след финала в Баку: Тъжна съм и щастлива едновременно. Българката се оказа голямата изненада на турнира, след като премина през огромна конкуренция и стигна до финала. Младата ни надежда влезе в решителната битката за Световната купа по шахмат в Баку. Тя се изправи срещу рускинята Александра Горячкина, която е на трета позиция в световната ранглиста.
След реми в събота, последвано от реми в неделя, и две партии в понеделник Нургюл загуби двубоя. Спечели обаче любовта на цяла България, и не само.
Ето какво споделя Нургюл в първото си интервю след финала на Световната купа по шахмат в Баку:
„В първата партия от финала просто завършихме наравно, пропуснах шанса си и мога да се сърдя само на себе си, защото допуснах грешки. Във втората партия просто не зная и аз какво стана, защото вече виждах как побеждавам. И отново дойде равенството", предава bTV.
„Напълно печелех тази финална битка. И ако тя се изиграе още сто пъти, в 99 от тях аз ще спечеля със сигурност. Накрая не се случи и за мен това беше шокиращо. Отдавам го на голямото напрежение, което имах върху себе си, защото не съм толкова опитна“, допълва българката, която остана на косъм от победа във финала на Световната купа в Баку.
„Разбира се, имаше ситуации, в които през съзнанието ми минаваха мисли от сорта: окей, аз наистина ще спечеля Световната купа. Подобни мисли биха развълнували всеки на мое място. В крайна сметка загубих, но аз имах своите шансове срещу много силен съперник. Тя беше абсолютен фаворит през цялото време“, признава Салимова.
И допълва: „Честно казано, във втората партия дори постъпих на няколко пъти много глупаво като тактика, не знам какво ми стана. Липсата на достатъчно време също се оказа много, много важна. Ако имах време, нещата щяха да бъдат различни. Тъжна съм, но животът продължава“.
Треньорът на Нургюл: Тя плати престоя на своя приятелка, за да не е съвсем сама (видео)
Чувства се горда, защото никой не е очаквал да стигне до финала.
„Сега имам нужда да си почина, защото сънувам шах, а като се събудя – играя шах и това е вече всеки ден, от 40 дни, без прекъсване. Струва ми се цяла вечност. Преди да дойда тук, в Баку, участвах в турската лига, а преди това бях на подготвителен лагер в Турция“, разкрива шахматистката.
„Горда съм, че издържах психически на този маратон. Не се огънах и показах характер. Това все пак беше финал за Световната купа. Разбира се, когато си бил толкова близо до крайната победа, тъгата и разочарованието са неминуеми, но вече няма връщане назад и просто трябва да го приема“, добавя Нургюл.
Тя благодари на всички за подкрепата. Остава критична към себе си и здраво стъпила на земята.
„Щастлива съм, че играта ми се харесва от феновете на шахмата. Все още имам много да уча. Все още трябва да трупам много, много опит. Надявам се, че тази подкрепа от хората ще се запази и занапред“, надява се Нургюл.
В този момент тя има една скромна мечта:
„Първо трябва да се добера до България, да се прибера у дома. През септември имам още турнири, но сега първо си мечтая да се върна у дома, където отсега знам, че ще бъда заобиколена от много хора и от много внимание. Напускам Баку едновременно тъжна и щастлива“.