БАБХ "разследва" дали се продава овче сирене, направено от краве мляко у нас. Андрей Велчев, председател на сдружение „За достъпна и качествена храна“, изложи няколко притеснителни факта пред bTV, касаещи съдържанието на редица млечни продукти на българския пазар.
„За втори път нашето проучване показва едно и също. Въпреки голямата реклама, която имат определени марки, качеството не отговаря на етикета. Най-вече със суровината. Ние отделяме внимание и на качеството като важен компонент“, започна Велчев.
Той добави, че сдружението е изследвало 10 продукта, които са показали "съдържание на по-некачествената суровина – краве мляко вместо обявеното 100% овче. В някои продукти над 50% е кравето мляко."
"Тестовете са повторени, след като преди през месец май направихме с пет продукта, от които само един отговаряше 100% на обявеното съдържание, само един имаше 100% овча суровина“, сподели Велчев.
Председателят на сдружението уточни, че са получени сигнали от хора, които са прибегнали до овчето сирене заради лекарски предписания и алергии, които имат към други млечни продукти.
"Млякото е алерген само по себе си. Важното е, че някои си купуват овче, тъй като кравето мляко предизвиква алергични реакции при някои потребители“, уточни Велчев.
Резултатите от проучването са изпратени до Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Комисията за защита на потребителите. Изследването е направено в сертифицирана лаборатория с 98 офиса в Европа и над 1200 служители.
Велчев твърди, че продуктите са били закупени на случаен принцип от хранителни вериги и са били предоставени по канален ред на лабораторията. Следователно са били съхранявани, както законът изисква.
Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) не е съгласна
Д-р Галя Викьова, зам.-директор на БАБХ не е съгласна с реда, по който е направено проучването.
„Резултатите не могат да са отправна точка за реакция на контролния орган, защото има правила за официален контрол, който се извършва спрямо законодателството. При нас няма информация как са взети пробите, от кого са взети, как са съхранявани, каква е заявката към лабораторията. Лабораторният анализ има непълни протоколи“, подчерта тя.
„В протокола единствено е ясно дали се открива наличие на козе, овче или краве мляко, но няма цифра. По никакъв начин не можем да разберем какво е количеството, какъв е процентът или в какви единици е изпитването", добави Викьова.
"Другото нещо – лабораторията е акредитирана, но пробите са изпитани чрез PCR. Това е полуколичествен метод, който не дава яснота какъв е процентът. Ние трябва да вземем проби, след като получим официално информация кои са производителите, от кои партиди са пробите. Ние трябва да вземем нови проби, за да отговарят на закона“, обясни тя.
Какво казват от Асоциацията на българските млекопроизводители
Димитър Зоров, председател на Асоциацията казва, че Велчев не е изпрати протоколите до него. "Това ми прилича на очерняне на един бранш. Има законов ред за начина на взимане на проби – взимат се 5 проби с представители на БАБХ. Ако искаше г-н Велчев с асоциацията да вземе проби, за да бъдат законни те. Не е ли редно потребителските организации да се свържат, а не първо да хвърлят бомбата?“, коментира Зоров.
„По регламент е допустим до 1%. Използват се закваски. Те не са от овче мляко. По начина на изкупуване как ще хванете 1,5% или 2% при положение, че тестовете, които се правят на входящ контрол дават точност над 5%. Не можем да коментираме нещо, което не знаем, не сме присъствали на пробите, контролният орган не е присъствал при взимането. Ако има 5% добавка на краве мляко или чуждовидово мляко в овчето, прави 20% отражение в сиренето“, допълни Заров.
Велчев е категоричен, че изследването в лабораторията е показало между 20 и 50% краве мляко в овчето сирене. Според него по първия анализ на сдружението „За достъпна и качествена храна“ се е самосезирала и е открила производство Комисията за конкуренцията.
„КЗК не е казала, че има нарушения. Нека да сме коректни и да не плашим потребителите. Открито е производство - това не значи, че е потвърдила“, настоя Димитър Заров.
БАБХ твърди, че ще извърши проверка, след като получи пълна информация от сдружението „За достъпна и качествена храна“ и види анализационните протоколи, за да може след това да се направи сравнение.
"Продуктите ще бъдат изпратени в лаборатория, която прави изпитване по метода в регламента", уточни зам.-директорът на БАБХ.
Ставаме свидетели как топката се прехвърля от едното поле в другото, а никой не иска да поеме вина.
Темата е с изключително сериозен характер, тъй като касае здравето на редица граждани.
За съжаление подобна гавра с хранителни продукти е често срещана в българската практика. Най-скорошен ярък пример са фирми от Пловдив, които преетикират стоките си, за да ги "вкарат в срок". Нашият репортер Виктория Симеонова разкри схемата, от която Георги и Светослав Цанкови (собствениците на склада, пласиращ негодни стоки) са се нагушили с много парички. Междувременно фирмите, свързани с тях, зареждат редица училища, детски градини и болници.
Повече за случая и кадри от скритите ни камери в склада можете да видите тук:
Скрита камера засне преетикиране на храни с изтекъл срок на годност в склад на председател на общински съвет (РЕПОРТАЖ)
Изненадахме на място собствениците на фирмите, преетикиращи негодни храни (РЕПОРТАЖ)