Още една тайна около "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи е разкрита, пише Дневник. Учените са използвали рентгенови лъчи, за да надникнат в химическата структура на малка частица боя от прочутата картина. Така са получили нова информация за техниката, използвана от гениалния художник.
Изследването, публикувано в сряда в Journal of American Chemical Society, показва, че прочутият с любопитството си, ученолюбието си и изобретателността си италиански ренесансов майстор може би е бил в особено експериментаторско настроение, когато в началото на XVI в. е започнал да работи върху "Мона Лиза".
Рецептата за маслена боя, която Леонардо е използвал като основен слой, за да подготви паното от тополово дърво, изглежда е била различна за "Мона Лиза". Тя е имала свой собствен отличителен химически подпис, открива екипът от учени и изкуствоведи от Франция и Великобритания.
"Той е обичал да експериментира и всяка от картините му е напълно различна от техническа гледна точка". Това казва Виктор Гонзалес, научен ръководител на изследването и химик във френския Национален център за научни изследвания (CNRS). Гонзалес е проучил химическия състав на десетки творби на Леонардо, Рембранд и други художници.
Интересни разкрития за картината “Мона Лиза”
"В този случай е интересно да се види, че наистина има специфична техника за основния слой на "Мона Лиза"
По-конкретно, изследователите са открили рядко съединение - плумбонакрит, в първия слой боя на Леонардо. Откритието за първи път потвърждава това, което изкуствоведите досега само са предполагали. Леонардо най-вероятно е използвал оловен оксид на прах, за да сгъсти и подпомогне изсъхването на боята, когато е започнал да работи върху портрета, който сега гледа иззад защитно стъкло в музея Лувър в Париж.
Кармен Бамбах, специалист по италианско изкуство и куратор в нюйоркския музей "Метрополитън", която не е участвала в проучването, нарече изследването "много вълнуващо". Тя заяви, че всяко научно доказано ново разбиране за техниките на рисуване на Леонардо е "изключително важна новина за света на изкуството и за нашето глобално общество".
Намирането на плумбонакрит в "Мона Лиза" свидетелства "за страстния и постоянен експериментаторски дух на Леонардо като художник. Именно това го прави непреходен и модерен", каза Бамбах.
Анализираният фрагмент от боята от основния слой на "Мона Лиза" е едва забележим с просто око
Той е не по-голям от диаметъра на човешки косъм, и е от горния десен край на картината.
Учените надникнаха в атомната му структура с помощта на рентгенови лъчи в синхротрон. Това е голяма машина, която ускорява частиците почти до скоростта на светлината. Това им позволи да разгадаят химическия състав на пробата. Плумбонакритът е вторичен продукт на оловния оксид. Това позволява на изследователите да твърдят с по-голяма сигурност, че Леонардо вероятно е използвал праха в своята рецепта за боя.
"Плумбонакритът е наистина ключова съставка на неговата рецепта", казва Гонзалес и добавя: "Сега за първи път го потвърждаваме химически".
След Леонардо холандският майстор Рембранд може би е използвал подобна рецепта, когато е рисувал през XVII в. Гонзалес и други изследователи вече са открили плумбонакрит и в неговите творби.
"Това доказва, че тези рецепти са се предавали в продължение на векове", обяснява Гонзалес като допълва: "Това е била много добра рецепта".
Смята се, че Леонардо е разтворил оловен оксид на прах, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло, като е нагрял сместа, за да получи по-гъста и бързосъхнеща паста.
"Това, което се получава, е масло с много хубав златист цвят, което се стича като мед", казва Гонзалес.
Но "Мона Лиза" - за която Лувърът твърди, че е портрет на Лиза Герардини, съпруга на флорентински търговец на коприна, и други творби на Леонардо все още имат други тайни за разкриване, смятат учените.
