Селфи на двама целуващи се влюбени на фестивала в Израел, който беше атакуван от "Хамас" обиколи мрежата. Амит Бар и нейният партньор Нир са сред посетителите на фестивала близо до Реим, които оцеляват по чудо след ужасяващата атака на "Хамас", по време на която най-малко 260 души губят живота си.
Двамата успяват да се скрият в храсти, където чакат със затаен дъх края на атаката. Страхът им, че ще загинат ги кара да запечатат трогателен момент на интимност. Амит и Нир си правят снимка със споделена целувка, за която смятат, че ще е последната им.
Преди това, по време на хаоса, двойката изгубва своя приятел Зив и не успяват да го намерят, тъй като се опитват да останат незабелязани.
Амит публикува отворено писмо до Нир в Instagram, заедно със снимката, заявявайки: „Все още е невъзможно да обобщим през какво преминахме там без Зив и докато той не си е вкъщи, нищо не е свършило. Но ние сме тук по чудо.“
Посланикът ни в Израел: Не сме на етап да призоваваме гражданите ни да напуснат страната (видео)
"Бягахме като овце на заколение, бягахме в нивата, а ти само ме дърпаш за ръката със себе си.
Чуваме куршумите да свистят близо до нас и хората просто падат, а терористите, които ни преследват, кръжат навсякъде на мотоциклети, опитвайки се да убиват. Когато ти казах, че нямам сили, ти ми каза, че нямаме избор и трябва да продължим да бягаме.", разказва Амит, обръщайки се към приятеля си.
В даден момент двойката решава да се скрие. Двамата лягат в крайпътни храсти, като се опитват да не мърдат, за да останат незабелязани.
„Чувахме куршумите да свистят около нас, а хората просто падаха. Терористите обикаляха навсякъде на мотоциклети и просто убиваха.“ спомня си Амит.
Именно в този ужасяващ момент Нир предлага на приятелката си да си направят селфи, в случай че това е последният им миг заедно. Амит, първоначално объркана от идеята, се съгласява. Тя осъзнава, че това може да е последният спомен за техните семейства, който показва любовта им до самия край.
"Ти ме защити с тялото си и мисля за всички други двойки с различен край от нашия. Драмите там не са заснети. Невъзможно е да смелим това, което преживяхме. Просто продължаваме да се молим Зив да се върне у дома при нас.", завършва изповедта си Амит.