Български ретро порцелан се озова далеч отвъд океана (снимки)

Български ретро порцелан се озова далеч отвъд океана. Публикация във Facebook групата "Weird (and Wonderful) Secondhand Finds That Just Need To Be Shared". Или в превод - "Странни (и чудесни) открития втора ръка, които просто трябва да бъдат показани" ни припомня красотата на българския порцелан от 1959 година.

Компания, основана от българин, започва изследвания на лекарства в Космоса (снимка)

Съдовете са закупени от австралийката Ан Хърд, която живее в Тамуърд, Австралия. Тя е влюбена в изработката, която според нея "не е мръднала изобщо с годините". Решава да сподели кадъра с всички 3 милиона члена в групата с цел да разбере какво означават изписаните думи на бурканчетата и на какъв език са. А всъщност самата Ан не знае какви съкровища е успяла да закупи само срещу 30 долара.

Истинска находка

Сервизът на снимката е необикновен, защото е създаден през далечната 1959 година в завод "Коста Йорданов" във Видин. Фaбpиĸaтa e стартирала работа пpeз 1926 г. Оcнoвaтeли ca инж. Гeopги Mлaдeнoв и cъдpyжници. Πpoизвoдcтвoтo бъpзo ce paзpacтвa и пpeз 30-тe гoдини фaбpиĸaтa изpaбoтвa cepвизи зa чaй и ĸaфe в cтил Бapoĸ и ĸpacиви cyвeниpи зa Aвcтpия, Гepмaния, Πopтyгaлия, Итaлия. Дори пo вpeмe нa Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa пpeдпpиятиeтo нe пpeĸъcвa paбoтaтa cи. Изнacят ce пoзлaтeни cepвизи в изящни cтилoвe c pъчнa дeĸopaция, opигинaлни ĸyxнeнcĸи cъдoвe зa xpaнa, вaзи, пeпeлници. И някак визията им за изработка си личи във всяка колекция, която са създали.

След проверка в сайтове за продажба на антики се забелязва, че заводът е имал собствен почерк над изработките си. Позлата по ръбовете, различни малки цветчета, син печат на дъното, са сред разпознаваемите и отличителни белези на видинския завод. Дори след близо 100 години сервизите им държат цена заради качеството си - 80,100, а някои търговци ги продават и за над 200 лева.

Модерен, но и традиционен

Производството им обаче не е спряло и до днес. През 1997 г. фирмата е регистрирана като Бонония АД и в момента може да бъде разпозната на пазара чрез това наименование. Собственик е Любомир Трифонов и ако са работили около 400 души през годините, в момента има 4-ма души, заедно със собственика. Около 60-те години на 20 век заводът е бил пред ликвидация, защото замърсявал природата. С ентусизма на местните обаче фабриката е спасена. Но започва производство на костен порцелан. Около 50% от състава на порцелана в момента е от костно брашно от теле. И въпреки че технологията се е променила, заводът е запазил част от почерка си. Личи си в извивките на ръбовете и позлатата, нали?

Радваме се, че първата фабрика за порцелан у нас все още съществува и не е поредното соц предприятие, което тъне в забрава, защото производството им е впечатляващо. То е нещо, с което можем да се гордеем. И е наследство, отишло отвъд океана, за да краси кухнята на една австралийска домакиня. А Ан от днес вече знае значението на изписаните думи на любимия си сервиз - "кафе", "ориз", "грис".

Видео: NOVA

Автор: София Спасова