"Най-лошият кошмар": Ето в какво състояние са децата заложници, върнати от "Хамас". Информацията е от статия на журналистката Анат Лев Адлър, цитирана от Фокус.
Путин ще изпревари Сталин
Най-лошите кошмари не можеха да подготвят болногледачите и болниците за деня, в който приеха 39 деца, които бяха изтръгнати от креватчетата и леглата си и завлечени в Ада, боси и полузаспали, някои само с един от родителите си, а други - напълно сами.
Подробности
Тези деца бяха подложени на глад, бяха дрогирани, хвърляни във влажни тунели и тъмни тавани, принуждавани и бити от своите похитители или от разярена тълпа, кожата им бе жигосана, за да могат да бъдат идентифицирани и да не могат да избягат. Те бяха принудени да гледат ужасяващи видеозаписи на зверствата на терористите - неща, които дори възрастните не може да гледат, без да се просълзят.
С часове не им позволяваха да ходят до тоалетната, заплашваха ги с пушки и крещяха, когато плачеха. Някои се върнаха шепнешком, някои насинени и пълни с въшки. Не им позволяваха да се къпят 50 дни, не виждаха бял ден, даваха им да пият престояла вода. Някои имаха тежки наранявания, които бяха лекувани в ужасяваща изолация в Газа. Докато други, които бяха ранени, не получиха никакво лечение. Похитителите им жестоко са им се подигравали. Казвали им, че родителите им са ги забравили, че не ги искат. Че ще бъдат в тези тунели завинаги, че никой няма да дойде да ги вземе.
Как може една деликатна душа да понася тези ужаси ден след ден след ден – 55 дни?
"Това е само първото ниво; все още не сме отишли с тях на по-дълбоките нива. Малко по малко те избледняват. Сенки на деца. Някои от тях все още мълчат, някои от тях вече говорят“, разказват болногледачи. Започваме да разбираме, че трябва да измислим нови думи, за да опишем преживяванията на децата, завърнали се от плен на Хамас.
Немислимата фраза "деца в плен“ изглежда принадлежи към ужасна паралелна вселена.
"Мислех си за моите деца, които бяха отвлечени, и се чудех кои неща, на които съм ги учила, може да им помогнат в плен. Научих те на много неща, но съжалявам, че не те научих как да бъдеш заложник“, разказва Мирит Регев. Тя е майка на върнатите заложници Мая и Итай.
Но тук се пише новаторски протокол - такъв, какъвто никоя друга държава не е писала досега.
Това е първият набор от правила за отношение към децата, които се връщат от плен, обяснявайки как и какво да питате и, което е по-важно, какво да не питате и какво да не правите.
"Надявам се, че никой в света никога няма да има нужда от това, но вече мога да напиша книга за лечението на деца, връщащи се от плен; научавам толкова много от тях за нуждите им“, ми каза старша медицинска сестра в една от детските болници.
"Сега знаем какво да правим, знаем, че трябва да се прави бавно и внимателно, със смирение и предпазливост, оставяйки ги да водят и най-вече да не ги нараняваме повече“.
Може би най-важното нещо, което беше направено в тези болници, беше да се закачи малко знаме на Израел на всяка бяла престилка, така че децата да са постоянно уверени, дори без думи, че са си у дома.
