Тайната на осиновяването пада. Народното събрание прие на второ четене част от промените в Семейния кодекс. Със 179 гласа “за”, 10 “против” и 9 “въздържал се” народните представители приеха да падне тайната на осиновяването.
Предложението бе внесено от ПП-ДБ, но в Правна комисия бе отхвърлено. След разговори през днешния ден ГЕРБ-СДС и ДПС решиха да подкрепят предложението в пленарната зала, информира NOVA.
Гласуването на промените премина през серия от емоции и откровения. Най-сериозен дебат породи предложението да отпадне изискването за „важно обстоятелство” при разкриване на тайната на осиновяването.
„Кой има право да каже кое е важно обстоятелство? Защо трябва да си болен, за да знаеш кои са майка ти и баща ти?”, попита Христо Петров от ПП-ДБ.
Снимка: iStock
За да защити текстовете след Деница Сачева и Екатерина Захариева от ГЕРБ даде личен пример с откровение от трибуната. До него доведоха критики от страна на колегата ѝ Бранимир Балачев за възможността осиновените да имат подкрепа на психолог за осъществяване на връзката с биологичните си родители.
„Възможността за достъп до информация на прекалено голям обем от хора води до нарушаване на основния принцип - тайната на осиновяването”, поясни Балачев.
„Аз имам личен опит от такъв курс, защото съм осиновител. Беше по време на Covid пандемията и бях впечатлена от професионализма. Защото чисто формално може да отговаряш на условията, да нямаш заболявания, да имаш доходи, но да не си подготвен психически за тази стъпка”, обясни Захариева.
В крайна сметка текстовете бяха приети с голямо мнозинство.
С тях, освен падането на тайната на осиновяването, беше разрешен и дългогодишен проблем с родители, които изоставят децата си в институции, но не разрешават осиновяване.
„Даваме възможност на социалните служби в случай на подобно неглижиране тези деца да могат да бъдат вписани в регистъра за осиновяване”, поясни Сачева.
Осиновените ще могат да разбират по-лесно кои са биологичните им родители
Снимка: iStock
Разсиновяване пък вече ще е възможно само след навършване на 25 години на осиновеното дете. И то при изключителни обстоятелства и решение на съда.
Делата, които осиновените завеждаха досега, за да научат кои са биологичните им родители, продължаваха с години. Невинаги решенията на съда са в полза на търсещия. Причината - изискването да се докаже много сериозна причина за разкриване на тайната. Как промените в Семейния кодекс ще се отразят на осиновените разказва Стоян Нешев.
Досега Кодексът превеждаше осиновителите или навършилият 16 години осиновен да могат да поискат информация от съда за произхода им само при важни обстоятелства. Това създаваше редица пречки и невинаги накрая съдът отсъждаше еднакво.
