От тайния списък на Бойко Рашков: Ето кои са съдиите със сметки и имоти зад граница

От тайния списък на Бойко Рашков: Ето кои са съдиите със сметки и имоти зад граница. Най-видният сред тях е Боян Магдалинчев, настоящ член на ВСС. Но има и други административни ръководители на съдилища, които са по-малко известни на обществото. Това става ясно от журналистическо разследване на Биволъ.

Става дума за онзи списък с имена на магистрати, които не са декларирали сметки и имоти в чужбина. Списъкът дълго време привличаше общественото и медийно внимание, когато бившият МВР министър Бойко Рашков се закани да го направи публичен. Това така и не се случи, след като прокуратурата му размаха пръст, че ще огласи класифицирана информация от ДАНС. Две години по-късно Биволъ и BIRD са се сдобили със списъка и публикуват имената след проверка за автентичност.

Проверката е установила, че включването в този списък на някои от магистратите не винаги е заради недекларирани сметки и имоти. Това повдига сериозни въпроси за шантаж и зависимости в съдебната система по времето на главните прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев.

И съдът отказа да обяви имената на политици и магистрати, притежаващи имоти в чужбина

Кой прави списъци, кога и за кого?

Бойко Рашков започна да говори настойчиво в медиите за въпросния списък през лятото на 2021 г. След неговите изявления първо НАП съобщи, че е приключила проверка, възложена от Върховна касационна прокуратура за 27 съдии, прокурори и следователи и 11 души на висши публични длъжности /общо 38 лица/. Впоследствие и прокуратурата излезе с прессъобщения, че “липсват нарушения на данъчното и осигурителното законодателство от страна на проверяваните лица”, но също така предупреди, че “данните от справките на ДАНС, по които са правени проверките на НАП, КПКОНПИ и държавното обвинение – са класифицирана информация и нейното разгласяване е престъпление”.

Така стана ясно, че списък има, източникът му е ДАНС, проверката на прокуратурата е започнала при Сотир Цацаров като главен прокурор през 2019 г., но вероятно списъкът е изготвен преди това. Магистратите са 27 на брой – 17 съдии, 5 прокурори и 5 следователи, политиците са 11 на брой, а нарушения не са открити.

В списъка, с който двете медии разполагат, има не 27, а 28 имена на магистрати, както и допълнителен списък с още 7 имена на магистрати, озаглавен “Други – с имоти и сметки в чужбина, но декларирани пред ИВСС или само с опер. информация за роднини”.

Няма данни в кои държави са сметките и имотите им. Не е известно нито кога са открити те, нито с какви суми са захранени.

Журналистите са изпратили имената на 17-те съдии от основния списък до НАП. Оттам информацията е, че всички съдии без един са били обект на проверка за установяване на факти и обстоятелства, а един от тях е имал и ревизия. Без проверка е Боян Магдалинчев.

Всички проверки, образувани на магистратите от списъка, са за един и същи времеви период: 01.01.2016 – 30.08.2019 г. Сам по себе си този факт потвърждава достоверността на списъка. Не е правдоподобно НАП да провери всичките 5000 магистрати точно за този времеви отрязък. Такава мащабна акция неизбежно би станала публично достояние, което не е факт.

Попитан дали потвърждава имената в списъка, Бойко Рашков запази мълчание. Важен детайл е, че в интервю за Сашо Диков Рашков съобщи, че сред магистратите в списъка има и такъв с инициали И.Г., намеквайки очевидно за Иван Гешев, но той не присъства там.

Сметки и/или имоти в чужбина

Засичането на титуляри на сметки в чужбина е рутинна операция на НАП по линия на международния обмен. Както стана ясно от “Наплийкс”, приходната агенция поддържа актуални списъци на лицата, заемащи висши публични длъжности, както и техните роднини. Обменът на данни за сметки на чуждестранни граждани в ЕС е автоматизиран. Така по искане на ДАНС, КОНПИ, прокуратурата или по инициатива на самата НАП може бързо да се установи в кои държави от ЕС лицата в списъка поддържат сметки.

По-сложно, но не много, е да се установи наличието на имоти в ЕС. Най-трудно, но не и невъзможно, е да се получава информация за имущество извън ЕС. Както стана ясно от думите на шефа на НАП Румен Спецов успешно са извършени проверките за българи с имоти в Дубай, разкрити от BIRD.

НАП проверява българи с имоти в Дубай

Оказва се, че някои от магистратите са си декларирали имотите още преди 2016 г. – най-ранната предполагаема дата за изготвянето на този списък. Други са ги декларирали с няколко години закъснение, след като им е образувана проверка, което насочва, че не са били изрядни, но след началото на проверките са се поправили. Голяма е групата на съдиите, които не са декларирали сметки и имоти в чужбина и до ден днешен.

Пропуски и изход от системата

“Не мога да ви отговоря на такъв въпрос. Не виждам защо ми го задавате“ – така е отговорил Емил Желев, бивш съдия в Специализиран наказателен съд, сега съдия в Административен съд-София област, на въпроса дали има недекларирани сметки в чужбина. Според списъка той има такива, а от декларациите му се вижда, че е обявил 8000 евро в сметка в чужбина през 2020 г., или след като му е образувана проверка от НАП. Емил Желев изглежда е небрежен в декларациите си, защото няколко пъти е подавал корекции. Така например през 2017 е пропуснал да декларира 4 сметки в страната и два кредита. Съдия Желев стана известен с това, че даде зелена светлина на завода за боклук на Румен Гайтански – Вълка край Павликени (дело 634/2023).

Още трима съдии изглежда са минали “на поправителен” и са декларирали облигации и акции, след началото на проверка, през 2020 г. Това са Слава Гьошева от Софийски районен съд, Татяна Станчева – Иванова, председател на РС – Карнобат, и Теодора Христова от РС – Свищов.

Един от съдиите, които не са декларирали изобщо сметки и имоти в чужбина, е Десислава Джарова, бивш съдия от Софийски районен съд. Тя казва, че не знае за списъка и няма сметки в чужбина, а и от 2019 не е съдия, защото се е “изморила” след 20 години в системата. Забележително е, че умората наляга Джарова през септември 2019, а проверката на НАП срещу нея започва месец по-рано. Нейният пример са последвали още двама магистрати, които са напуснали системата, след като срещу тях тръгва проверка.

Друг съдия от списъка без декларирани сметки в чужбина е Деница Вълкова – Петкова, която сега правораздава във ВКС.

Шантаж?

В списъка има съдии, които чинно са декларирали сметки в чужбина или акции и облигации. Още преди началото на проверката през 2019 г. Това са Цвета Желязкова от СГС и Тотка Димитрова от ВКС. Те са подали декларации през 2018 г.

Тотка Димитрова е известна като съдия-докладчик по делото във ВКС, което окончателно потвърди отнемане лиценза на КТБ. Също така по друго дело, по окончателното обявяване на КТБ в несъстоятелност. Наскоро ЕПСЧ констатира тежки пороци и дефицити на съдебния контрол по този казус.

Сред съдиите с имоти в чужбина също има няколко, които са си декларирали имотите не само преди проверката, но дори и преди 2016 г. Сред тях Георги Терзиев от Административен съд – София. Той декларирал нива в Гърция още през далечната 2009 г. Румяна Бакалова, бивш съдия, декларирала вила в Гърция през 2012 г. Също и Милена Дечева, зам. председател на ОС – Хасково, декларирала имот в Антверпен, Белгия, през 2015 г.

Не е ясно защо всички те са включени в списъка, след като документално са били изрядни. Декларирали са имотите и сметките си.

В тази група е и Радостин Радков, бившият шеф на АССГ. Той е декларирал имот в Гърция – къща с двор в Аспровалта, още през 2016 г. Радков е единственият съдия претърпял данъчна ревизия и даде интересна версия за присъствието си в списъка. Според него той е изготвен още през 2017 г. при бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Радков счита, че е бил нарочен заради кариерните си амбиции. Описва ситуация, която силно прилича на опит за шантаж със списъка.

Боян Магдалинчев от ВСС беше категоричен, че няма сметки в чужбина. Имал пари в чужди инвестиционни и пенсионни влогове, които обаче били в Булбанк. Парите били от обезщетение. Той изрази недоумение, че е попаднал в списъка.

Да не се гоним, че сигурно ще се хванем…

Липсата на ревизионни актове може да означава различни неща. Например, че НАП не е открила разминавания в доходите. Но от друга страна ако данните са иззети от прокуратурата или КПКОНПИ и тече проверка или досъдебно производство, то НАП трябва да изчака неговия резултат.

Известно е, че преписките на трупчета в българската прокуратура могат да се заседяват колкото е нужно. А обектите им могат да станат обект на натиск.

Фактът, че магистратите от този списък нямат до момента каквато и да било санкция за недекларираното имущество, е показателен и за нефелната борба с корупцията у нас. В историята на българското правораздаване не е известно за успешно наказателно преследване срещу овластено лице, което е подало невярна имуществена декларация. Знаковият случай с политика Христо Бисеров. За него данните за авоари в чужбина бяха подадени от чужда служба. Случаят обаче катастрофира в съда и той дори е напът да осъди прокуратурата.

Друго знаково обстоятелство е, че при всяка поредна преработка на антикорупционния закон, политическите партии свенливо пропускат да въведат някаква санкция за заловените в издънка с декларациите овластени лица. Дори и глоба. Не прави изключение и последната поправка на закона от Сглобката.